В мащабния си труд „По-добрите ангели на нашата природа“ (ИК „Изток-Запад“) роденият в Канада проф. Стивън Пинкър опровергава наложилото се мнение, че насилието расте с всяка изминала година. Ученият излага подробни статистически данни и множество примери и научни изследвания, които доказват, че насилието намалява прогресивно в хода на човешката история и днес живеем в може би най-мирната епоха, откакто видът ни съществува.
Популярният учен-когнитивист Стивън Пинкър разглежда обстойно темата за човешкото насилие в своя труд „По-добрите ангели на нашата природа“. Позовавайки се на множество изследвания, статистически данни и експерименти, авторът твърди, че днес подхождаме грешно към темата за човешкото насилие, разглеждайки го като знак колко ниско можем да паднем в поведението си, а не колко високо са се издигнали стандартите ни. Той се опитва да установи кои са промените в културната и материалната ни среда, които са дали надмощие на „по-добрите ангели“ у човека. В търсенето на тези фактори, облагодетелствали промяната, Пинкър проследява „шест тенденции, пет вътрешни демони, четири по-добри ангели и пет исторически сили“.
Преводът на книгата от английски език е дело на Елена Филипова, превела още „Как работи умът?“ – отново на Пинкър, „След Вавилон“ на видния американски учен Джордж Стайнър, „Псевдонауката“ и „Капаните на фармацевтиката“ на известния британски доктор Бен Голдейкър, „Подсъзнателното“ на Ленард Млодинов и др.
Стивън Пинкър (1954) е сред водещите съвременни учени – психолингвист и когнитивист с утвърден престиж и огромна популярност, благодарение на великолепните му научни трудове, написани на достъпен за широка аудитория език. Бил е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен институт. Преподава психология в Харвардския университет. Автор е на множество книги, сред които „Езиковият инстинкт“, „Как работи умът?“, „Материалът на мисълта“, познати и на българския читател.
В „По-добрите ангели на нашата природа“ Пинкър разглежда въпроса за насилието през по-нестандартна призма, уточнявайки: „Тази книга е за навярно най-важното нещо, случвало се някога в човешката история. Вярвате или не – а знам, че повечето хора не вярват, – насилието е намалявало в течение на дълги периоди от време и днес ние живеем в може би най-мирната епоха, откакто съществува нашият вид. Това намаляване, разбира се, не е протекло гладко, то не е свело насилието до нула и няма гаранция, че ще продължи. Но то е неоспоримо явление, видимо в мащаб от хилядолетия до години, от воденето на войни до шамаросването на децата."
