Словесният двубой между премиера и столичния кмет не просто обижда гражданите, но и удавя важните въпроси, за които трябва да се говори смислено.
Веселин Стойнев
- Ти си мутра!
- Не, ти си мутра!
- Ти си популист!
- А пък ти си хомо... И повече няма да си играя с теб!
Надвикват се дечица от кварталната забавачка? Не, много по-големи. Даже най-големите – премиер и столичен кмет, кандидат за премиер. Крещят си като кръчмарски политиканчета. И трябва да ги слуша цялата страна, ден след ден. Фалцетите им текат от радиото, от телевизията, от вестника, аха-аха и от чешмата.
Едно на ръка, че каруцарският език е недопустим пред чужди хора. Ако келешчето наругае чуждо келешче – на гости или в училищния двор, таткото ще му плясне един зад врата.
Поне така беше в добрите стари времена, когато домашното възпитание не познаваше психоаналитичните събеседвания. Защото чуждите хора са публика, пред която трябва да се пази приличие. Това е санитарният минимум да живееш в общество. Израз на елементарно дължимо уважение към другия. Иначе всички трябва да хващат гората.
Големият проблем обаче не е, че квартални политиканчета обиждат с "високия си наратив" публиката, т.е. съгражданите си. Не е за първи път, нито ще е за последен. В балканското буре с барут сме – буре с разпищолили се пишман барутлии.
Големият проблем е, че премиерско-кметският словесен бабаитлък удавя всичко останало, за което смислено трябва да се говори. Проблемите на управлението на страната и на столицата не са на дневен ред, а всички трябва да гледат детски игрички "Кой е по-по-най?".
Ето например идва студ – финансов и топлофикационен. Кой какво работи по тези въпроси? Имат ли гражданите яснота върши ли изобщо нещо правителството по финансовата криза, или по стар навик само ще се наведем, докато бурята отмине? Докога кабинетът и общината ще си играят на пинг-понг със столичната "Топлофикация", нежелана от никого? И какво ще го стопли софиянеца, че като му замръзне радиаторът, ще може да избира пред чий прозорци да вика – на Сергей Станишев или на Бойко Борисов? Ясно е, че всичко е от лукавого – заради изборите. И че до лятото ще има още много криворазбран пиар. А взаимните обиди на мускули и сексуална ориентация ще изглеждат само като невинна закачка. Както и че заричанията да не се слиза до нивото на опонента ще бъдат забравени още при първия повод за нов рунд мазни борби.
Въпросът е какво могат да направят гражданите, за да спрат сапунката. На пръв поглед е съвсем просто – казват "баста, няма да ви слушаме глупостите". Досадата и отвращението обаче не стигат. Позицията "тогава няма да ви гласуваме" също не е особено печеливша. Не само защото отсреща няма да повярват – "ще ни гласувате, къде ще ходите – при ГЕРБ или при БСП". А защото дори и двете най-големи партии да загубят проценти, нещата за гражданите не се променят, поне до изборите. Студеният радиатор си остава студен, финансовата криза си остава финансова криза. Въпросът е гражданите да принудят премиера и кмета да си вършат работата, вместо да бръщолевят от сутрин до здрач. И чак според свършеното – да им гласуват.
Гражданите може би все пак ще си спомнят как се прави пляс зад врата. Ако ли не, могат да се огледат как го правят други граждани по света. (Градски вестник)
