За трета поредна година приходите от здравни и социални осигуровки растат. Към края на февруари постъпленията от пенсионни и здравни вноски са малко над 1 млрд. лв. Това е с 205 млн. лв. повече спрямо същия период на 2014 г. Увеличаването на приходите явно е тенденция, защото за първите два месеца на 2014 г. също има ръст - от 116 млн. лв. спрямо 2013 г.
Синдикатите побързаха да се похвалят, че ръстът на постъпленията е ефект от криминализирането на умишленото криене на осигуровки. Според КНСБ държавата е събрала дори 251 млн. лв. повече приходи от вноските от началото на годината до сега в сравнение със същия период на 2014 г.
Синдикатите посочват, че според финансовото министерство това се дължи именно на въведените в Наказателния кодекс глоби и затвор за работодател, който умишлено не плаща вноските за пенсия и за здраве, пише "Сега". НАП обаче не е правила нарочен анализ дали увеличението на приходите се дължи на по-тежките наказания за укриване на осигуровки. От приходната агенция изтъкват, че по-големите постъпления се дължат и на засилен контрол върху рисковите лица.
Ръстът на приходите вероятно се дължи и на увеличената осигурителна тежест от началото на годината. Около 2 млн. българи плащат по-високи осигуровки през тази година, защото минималните осигурителни прагове бяха увеличени в почти всички икономически сектори със средно 4%. Максималният осигурителен доход бе увеличен от 2400 лв. на 2600 лв. Финансовият ефект само от тази мярка се очаква да е 30.8 млн. лв. за ДОО-то и 12.3 млн. за здравната каса през годината.
Повече плащат земеделците и тютюнопроизводителите - техният минимален осигурителен доход бе увеличен с 60 лв. на 300 лв. От 1 януари, ако фирма крие здравни и социални осигуровки в големи размери - тоест над 3 хил. лв., глобата е до 2 хил. лв. и затвор до пет години за шефа. Ако умишлено укритите вноски са в особено големи размери или над 12 хил. лв., то наказанието ще е затвор от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на работодателя.
Бизнесът категорично настоява да отпаднат тези наказания. В противен случай четирите национално представителни организации се заканват да се обърнат към институциите, които могат да сезират Конституционния съд. Бизнес организациите вече оспорват в административния съд постановлението за увеличаване на минималната заплата от 1 януари с 20 лв. на 360 лв.
