Феноменалната песен на легендата Емил Димитров "Моя страна, моя България" в началото не била озаглавена така.Тя е издадена точно преди 45 години на френски, италиански, испански и немски под името „Моника”.
През 1969 г. Емил Димитров за първи път е поканен да пее във Франция. Причината е огромният му успех в Съветския съюз, където той няма равен по звезден ранг. А песните, които пише и изпълнява са в стила на шансона. Успехът на дебюта му в Париж е оглушителен. След това Емил Димитров е първият и остава единственият ни изпълнител с истинско и голямо турне на Запад.
Освен в неговия репертоар тази прекрасна песен намира място и в репертоарите на немалко други изпълнители. В оригиналното изпълнение на Емил песента печели върховната за онова време награда за продажби. Тя се сдобива с платинени плочи и във Франция, и в Германия. Това е свидетелство за различни милионни тиражи. Песента му гарантира и приемане в Съюза на френските композитори, след като от българския са го отхвърлили, понеже бил представител на „лекия жанр” и нямал образование, ценз и заслуги пред партията и отечеството. За разлика от стотици бездария...
Винаги мислещ за рекламата не на собствената си персона, а на България, когато е поканен за собствено турне във Франция, Емил кани за подгряващ изпълнител на турнето си Богдана Карадочева, а за цвят на шоуто служат народните певици сестри Кушлеви.
В Париж през 1972 г. изнася 30 концерта. Успехът на Емил е толкова оглушителен, че във Франция го канят да записва в студията “Пате Маркони”, “Барклей”, “Ривиера”, “Орфеус”. И до днес той си остава единственият българин, удостоен с тази чест. Песента му “Джулия” става втората след „Моя страна, моя България” („Моника”), превърнала се супер европейски хит в края на 1972 г. Тя заема челни места в много класации на Стария континент и то в неговата западна чест.
Навършиха се десет години от смъртта на велекия Емил Димитров.
