Министърът на правосъдието Христо Иванов внесе днес предложение за налагане на дисциплинарно наказание на г-н Петьо Велков Петров, следовател в следствения отдел на Софийската градска прокуратура (СГП). То е свързано с делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, което съдът определи като емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на Петьо Петров.
Предложението е изготвено единствено въз основа на фактите, съдържащи се в решение на Върховния касационен съд по к. н. д. № 515/2014 г., с което се оставя в сила въззивно решение № 365/14.02.2014 г. на Софийския апелативен съд, НО, ІV състав, постановено по ВНОХД № 653/2013 г., с което е потвърдена присъда № 310/29.10.2012 г. на Софийския градски съд, НО, 24 състав по НОХД № 4048/2010 г. , се казва още в съобщение на пресцентъра на правосъдното министерство.
С решение от 26.03.2015 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да образува дисциплинарно производство по предложение на петима членове на ВСС срещу г-н Петьо Петров за извършено дисциплинарно нарушение, чието фактическо основание се извежда от мотивите на цитираното решение на Върховния касационен съд, като прие, че е изтекла давността по чл. 310, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Като орган със самостоятелно правомощие да сезира Висшия съдебен съвет и съответно - с право да оспорва евентуалното отхвърляне на предложението му за образуване на дисциплинарно производство пред Върховния административен съд, министърът на правосъдието поиска да бъде образувано дисциплинарно производство срещу г-н Петьо Петров, като основанията му да приеме, че срокът за дисциплинарно преследване по чл. 310, ал. 3, вр. ал. 1 ЗСВ започва да тече от датата на обявяване на решението на Върховния касационен съд, т.е. от 3.02.2015 г., са следните: Г-н Петьо Петров грубо е накърнил престижа на съдебната власт, тъй като е подбудил друго лице към престъпление и фактите, които обосновават това тежко дисциплинарно нарушение, са от такова естество, че установяването им е възможно само с окончателния съдебен акт на върховната съдебна инстанция по делото. Следва да се направи ясно разграничение между фактите, за чието установяване се изисква надлежен съдебен ред, и тези, за които такъв ред не е необходим. Уронването на престижа на съдебната власт е обективен резултат и в конкретния случай той се причинява едва когато компетентният орган в правовата държава – съдът, установи истината за разглежданото по делото събитие и се произнесе дали е имало провокация към престъпление. Това означава, че уронването на престижа на съдебната власт от магистрат, подтикващ друг магистрат към престъпление, е извършено не когато са публикувани първите материали в медиите за висящия процес, в които се възприема една от версиите за достоверна, а когато с влязъл в сила съдебен акт въпросът е решен окончателно. Въпреки че факти за противозаконното поведение на следователя Петков се съдържат и в мотивите към присъдата на Софийския градски съд, и в решението на Софийския апелативен съд, с оглед възможността за преоценка на обстоятелствата от върховната съдебна инстанция, стабилното им установяване и публично оповестяване се извършва именно с крайното решение на Върховния касационен съд, от което започва да тече срокът на давността. Независимо че съдът е разгледал обвинението срещу други лица, характерът на провокацията към престъпление е такъв, че основните въпроси, подлежащи на изясняване в наказателния процес по чл. 301 НПК, неизбежно и задължително включват изясняване, съответно произнасяне и по това какво е било поведението на г-н Петров в събитието. Това е така, защото въз основа на тези факти се формира изводът дали е налице противоправно поведение от страна на подсъдимите.
Провокацията към престъпление сама по себе си е престъпление, т.е. отличава се с най-висока степен на обществена опасност измежду противоправните деяния. Когато обаче деянието е извършено от орган на съдебната власт, неговата обществена укоримост е още по-значителна и съзнанието за това следва да бъде обективирано в недвусмислени и категорични действия от страна на призвания да защитава независимостта на съдебната власт неин кадрови орган, защото само така може да бъде даден знак на гражданите, че има нулева толерантност към действия, които компрометират самото правосъдие. В практиката си ЕСПЧ приема (за последен път с решение от 23.10.2014 г. по делото Фурхт срещу Германия), че подстрекателството към престъпление нарушава съществено правото на справедлив процес на провокирания гражданин по чл. 6 ЕКПЧ, т.е основната функция на съдебната власт по осъществяване на справедливо правосъдие. ЕСПЧ подчертава, че „общественият интерес от борбата с престъпността не може да оправдае събирането на доказателства, получени чрез подстрекателство към извършване на престъпление”, а задачата на органа на разследването е „да предотврати и разследва престъплението, а не да го предизвиква”.
Както Върховният административен съд е приел в Тълкувателно постановление № 3/2007 г. във връзка с изясняване на някои особености на дисциплинарното нарушение уронване на престижа на службата по ЗМВР, които са относими и при изясняване на съдържанието на съответното нарушение от магистрат, едно конкретно деяние е възможно да представлява закононарушение и държавата да го санкционира като престъпление или административно нарушение, но то да бъде в същото време и морално укоримо. Обективно възможно е и укоримостта му да е толкова съществена, че да е довела до уронването на престижа на съответната държавна власт. Поради това въпросите, свързани с евентуалното възникване и реализиране на наказателната отговорност на г-н Петров, не са пречка за образуване на дисциплинарно производство за уронване на престижа на съдебната власт.
В настоящия случай след обявяването на решението на Върховния касационен съд престижът на съдебната власт е уронен, защото за обществеността след този момент става общоизвестно, че в съдебната власт осъществява функции по правосъдие следовател (в този момент и ръководител на Следствения отдел на Софийска градска прокуратура), който е участвал в процес по „произвеждане” на престъпление. Престижът на съдебната власт е авторитетът ѝ пред гражданите, които имат доверие, че органите ѝ служат на конституционната ѝ задача – не само не нарушават правото на справедлив процес никому, а гарантират ефективна и цялостна защита на основните права и свободи и утвърждават принципите на правовата държава. Тъкмо поради ценността на защитаваното благо – авторитета на правосъдието – всички действия, които водят до загуба на доверие на гражданите в почтеността на магистратите, следва да бъдат дисциплинарно санкционирани.
Междувременно, след постановяването на решението на Върховния касационен съд, стана известно, че оправданият гражданин, който според мотивите на съда е бил провокиран към престъпление – г-н Петър Сантиров, е предявил срещу г-н Петьо Петров граждански иск за непозволено увреждане по гр. д. № 3360/2015 г., образувано на 16 март 2015 г. Г-н Сантиров не би могъл да предяви по-рано такъв иск, тъй като основанието си той черпи от влезлия в сила съдебен акт, който признава него за невинен и приема за доказано по несъмнен начин противоправното поведение на г-н Петров.
Уместно е да се припомни, че по отношение на г-н Петър Сантиров има висящо дисциплинарно производство от 2010 г., когато той беше задържан във връзка със същия казус – по делото за корупция срещу него, бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Това дисциплинарно производство бе възобновено от ВСС на 5 февруари, след връщането на г-н Сантиров на работа, последвало оправдателната му присъда.
Поради всички изложени съображения министърът намира, че не съществува процесуална пречка за образуване на дисциплинарно производство срещу г-н Петьо Велков Петров, в рамките на което Висшият съдебен съвет да се произнесе за правното значение на следните факти, които установяват извършеното от г-н Петров дисциплинарно нарушение.
