На 31.03.2015 г. дознател от 4 РПУ в София ми повдигна обвинение. Формално то се базира на някакви съмнения около казус с несъстоятелността на фирма, издавала вестник преди години. Няма да ви занимавам с подробности - скучни са, а са и работа на юристите. В тях са замесени и мастити издатели, маши на Кой и сърдити прокурори, но за това ще поговорим отделно. Причината за това обвинение е да изиграе "възпитателна" роля и да ме принуди да си затворя устата.
Сплашване и натиск. Обвинението в случая е репресивна мярка срещу мен като журналист, който критикува работата на прокуратурата, управляващите и най-вече модела #Кой. Към това прибавям работата на журналистите от сайта Frognews.bg, на който съм основател. Част от материалите, които публикуваме в медията, разкриват корупционни практики в прокуратурата, МВР, тайните служби, политически партии и политико-мафиотски кръгове. Близо две години ние описваме какво представлява моделът #Кой, както и политиците и управниците зависими от него или превърнали се в част от него.
Критикувам и някои от действията срещу КТБ, които не само според мен, са преднамерени, брутални и не са в полза на гражданите. Бях предупреждаван нееднократно, че "си търся белята", че критикувам "силните на деня", че те няма да ми простят, ще ме смачкат, унищожат и други от този род. Стигна се дотам посредници на кръга Кой да ми припомнят как съм бил пребит до смърт през есента на 2008 г. Не съм търсил съдействие от прокуратурта и МВР, защото нямам доверие на тези институции. Те не само не направиха нищо, за да разкрият поръчителите на побоя, но ги прикриха. Тогава, през 2008 г. бях привикван и заплашван от служители на ДАНС. Година по-късно Парламентарната комисия за контрол на ДАНС излезе със становище, че всички действия срещу мен са били незаконни.
Въпреки това бях обвиняван от медии на мафията, че съм бил спонсориран от престъпници, съмнителни бизнесмени и пр. Когато аз и колегите ми от Фрог нюз започнахме да публикуваме разобличителни материали за модела Кой - стартираха и новите неприятности. Отново дежурните "обществени оплаквачи" почнаха да внушават, че съм слуга, платен драскач и какво ли още не. Дори главният редактор на едно от тези издания ми каза: "Оги, знам, че няма нищо вярно в това, което сме публикували срещу теб, но ме разбери - натиска ме Онзи човек". Не го разбрах, но той едва ли има нужда от това.
През 2008 г. писах за далавери на високопоставени политици и ченгета, за октопода на мафията, пуснал пипала навсякъде. Пребиха ме. Сега съм неудобен по същите причини. Тогава ме привикваха в ДАНС, че съм заплашвал националната сигурност. Сега посещавам следствието и 4 РПУ, откъдето се "сдобих" с обвинение, снеха ми отпечатъци и ме снимаха в профил и анфас. Журналисът-бандит, мафиот, лъжец, измамник и пр. Само и само да ми затворят устата. Да ме унизят, да ме мачкат и преследват. Мен, семейството ми, близките ми и колегите ми. Сещам се само за една дума, описваща случващото се: репресия. Всички юристи, които се запознаха с казуса, по който ми е повдигнато обвинение, нарекоха решението пълен абсурд. Няма да описвам реакцията на служители в 4 РПУ, но мисля, че изумени и омерзени са подходящи прилагателни.
Оставям моя случай настрана - мнозина попадат в подобни ситуации. Но огледайте се наоколо. Вижте намръщените и угрижените лица на хората край вас. Стотиците неразкрити престъпления. Самодоволните муцуни на властниците. Профучаващите екскорти на мафията и държавите мъже - различете ги, де? Истински ренесанс на времената на Сталин и Вишински, на тричленките, които са изпращали неудобните в Белене и Куциян. Пресилвам ли? Краен? Ами обявете се открито срещу Кой и ще видите кон боб яде ли... Журналистите, които открито заявяват позицията си срещу модела Кой и персони от този мафиотски кръг биват привиквани в следствието и прокуратурата на разпити. Цели екипи са впрегнати да се ровят и търсят и най-дребните прегрешения, за да се формулират някакви обвинения. Повтарям: това е репресия.
Когато френски фирми и граждани са рекетирани и шантажирани от български бандити и магистрати, те се обръщат за помощ от френското посолство. Други имат зад себе си посолствата на Белгия, САЩ, Германия, Великобритания... Към кого да се обърнат българите, попаднали в лапите на мафията? Към институциите и управниците, които са световни шампиони по лицемерно използване на понятия като свобода на словото, човешки права, демокрация и пр.? Към парламента, чийто орган "Държавен вестник" се рапространява като притурка на издание от кохортата на Кой? Към премиера, който бяга от темата за Кой, Пеевски, Булгартабак като дявол от тамян?
Няма свобода на словото в тази държава. Има репресивен апарат и мафия, която контролира институциите и с лозунги за европейски ценности налага диктатура и дори хунта.
Чуждите дипломати, макар да изразяват безпокойството си от време на време, по-често си затварят очите пред безчинствата на представители на институциите, които по закон трябва да се борят с престъпността и да защитават гражданите от престъпни посегателства. Затваря си очите и Европейският съюз, зает с кризата в Украйна, отношенията с Русия, заплахите от "Ислямска държава". Така им отърва, такива сме им удобни. Корумпирани, но сервилни, нечистоплътни, но послушни, крадливи, но страхливи. България е девета дупка на кавала в ЕС и политическата мафия у нас се възползва от това. Всяка партия декларира шумно, че работи за просперитета на нацията, но това е лъжа. Ако беше така, досега щяхме да сме се отлепили от дъното поне с 1 милиметър. А ние продължаваме да пропадаме.
Случващото се с мен само изглежда частен случай. Лъжете се. Това е пример какво ще се случи и с други, които не харесват статуквото. Някой ден нелепите обвинения може би ще отпаднат в съда. А дотогава? Дотогава ще съм регистриран криминален тип, до който не е хубаво да се приближавате, да познавате и да му четете писанията. Някой ден правдата щяла да възтържествува, утешават ме приятели и колеги. Но и те не са убедени, знаейки в чия държава живеем. Защото тя не е наша, а тяхна.
Няма да се откажа от позицията си, нито ще спра да критикувам корупцията и мафиотизирането на институциите. Няма да стане. За да спра, от щаба на Кой вместо обвинения, ще трябва да измислят нещо по-радикално. Ще се сетят какво.
А на премиера Борисов, ще кажа, че е тръгнал към пропастта. С тези хора няма друга посока. Ако беше сам да прави каквото иска, но води цялата държава натам. Смешките по седенки с репортерки и захласнати съпартийци не могат да скрият лицемерието на управлението и страхът от зависимостите.
В заглавието казвам, че благодаря на прокуратурата и Кой. Да, така е. С този скалъпен акт, към който прибягнаха, за да ми затворят устата, всъщност дадоха най-голямото доказателство за своята същност.
След като подписал указа за смъртната присъда на писателя Исак Бабел Сталин казал, че изпитва истинско удовлетворение от полезната работа за цялото общество, която свършил. Авторът на "Одески разкази" и "Коннармия" бил обвинен в шпионаж и дори, че е писал порно текстове. Истината е съвсем друга. Бабел остро критикувал колективизацията и нейните вдъхновители, дори написал роман, озаглавен "ЧК" (Черезвичайная комиссия). След ареста му ръкописът изчезва нейде в подземията на... ЧК и повече не се появява. Главен прокурор на съветска Русия по онова време е Вишински, известен като Червения екзекутор.
Днес, слава Богу, има интернет, а официалните смъртни присъди са отменени. И сме все още в ЕС...
Огнян Стефанов
