Сьомгата, която се отглежда по изкуствен път, съдържа диоксини и повече канцерогенни вещества, в сравнение с тази, която расте в естествени условия.
Най-замърсена е сьомгата, която идва от Северна Европа, показва проучване на американски учени, информира agronovinite.com. Те изследвали 700 риби, купени от различни места в света и установили, че изкуствено отглежданата сьомга е с високо съдържание на диоксини, които предизвикват онкологични заболявания. Изследователите смятат, че европейската сьомга от някои ферми в Шотландия и Фарьорски острови, е с най-голямо количество замърсители и токсини и може да увеличи риска от тумори. Учените препоръчват, този вид сьомга да се консумира най-много веднъж на пет месеца.
Причината е в това, че в развъдниците тя се храни с концентрирана смес от рибно брашно и рибно масло, докато дивата яде други риби. Тъй като различните диоксини и индустриални химикали се отлагат в животинските мазнини, всеки вид сьомга трупа отровите в себе си.
В България сьомгата се внася предимно от Финландия, Швеция, Латвия и Норвегия. При тестовете се оказало, че рибата от Балтийско море, съдържа пет пъти повече диоксини от пределно допустимите норми. Северните държави не крият това – те посочват, че в сьомгата може да се съдържат токсини. Българските търговци обаче премълчават този факт.
Естественият оранжев цвят на сьомгата е резултат от каротеноидни пигменти в месото. Рибите, които растат на свобода, получават оцветяването от консумацията на малки миди и крил. Месото на отглежданите във ферми сьомги е бяло, но тъй като потребителите отказват да ги консумират, то се оцветява по изкуствен път. Фермерите добавят във фуража на рибата изкуствените оцветители астаксантин E161 и кантаксантин E161. Те се добиват по химичен път или се извличат от брашното от скариди. Оцветяването на месото става и след хранене със сушени червени дрожди, но синтетичните смески са по-евтини.
Изкуствено отгледаната сьомга има и друг недостатък – по-ниско съдържание на витамин D, тъй като в развъдниците я хранят със соя и хидроизолирани пилешки пера. При децата недостигът на този витамин води до изкривяване на костите, познато като рахит. А при възрастните хора, продължителната липса на витамина отключва ракови заболявания. Рибата се лекува с антибиотици и други химикали, които също се отлагат в месото й.
Най-чиста и полезна е дивата Тихоокеанска сьомга и сьомгата от водите на Аляска, препоръчват учените. Те съветват още да избягваме пушените риби, ако не са приготвени на огън, тъй като те може да са заразени с бацила на листериозата. Това е инфекциозно заболяване, което протича изключително тежко. Може да бъде придружено с бронхопневмония, увеличение на черния дроб, хепатит и други симптоми.
Макар че ефектът от консумацията на атлантическа сьомга е опасен за здравето, Федералната агенция за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) обмисля да разреши продажбата на генно модифицирана сьомга. Създаването на такава риба датира още от 80-те години на ХХ век, а конкретната разработка е на компанията Aquabounty Technologies. Тя работи за създаването й 14 години и е вложила в проичванията около 60 милиона долара. От компанията твърдят, че генно-модифицираната сьомга се третира с хормон на растежа, благодарение на който увеличава масата си два и половина пъти по-бързо в сравнение с обикновената сьомга. Достига тегло от 18 килограма за по-малко от 16-18 месеца след нейното раждане, докато естествено отгледаните риби достигат това тегло за 30-32 месеца.
Привържениците на здравословното хранене в САЩ предупредиха, че ГМО сьомгата, наричана Франкенщайн, може да е опасна за здравето на човека. Не е ясно и какво ще се случи, ако модифицирани екземпляри се смесят с диворастящите риби.
