Стилистиката на премиера Бойко Борисов често е като извадена от съчинение с кандидатстудентски бисери. Няма спор обаче, че той е най-брилянтният вербален комуникатор на нашето съвремие.
Ако не на друго, то поне на речовити премиери сме случили. Така и не станахме Швейцария на Балканите, но за сметка на това имаме и хляб (понякога не твърде достатъчен), и зрелища (в изобилие). А държавните ни мъже охотно дават своя принос, тъй че сетивата ни да бъде доволно заситени. Преди промените Тодор Живков беше своеобразен пример за речево поведение, което се харесваше на обикновения човек, защото бай Тошо говореше несложно, с кратки и относително ясни изречения. С идването на демокрацията се промени и вербалното поведение на политиците, но няма две мнения по въпроса, че премиерът Борисов е ненадминат оратор, човек, който печели най-много с думи. Изказът му е съвършено ясен, слушателят не се спъва в мисълта му; цветист е, често просторечен, но точно това се харчи. Въобще темата за речевото поведение на Бойко Борисов си е направо дисертабилна и лингвистите няма какво да се помайват, ами да започват да събират материал и да пишат. Обемен труд ще се получи.
Ние пък ще обърнем внимание само на няколко от „крилатите” реплики на Бойко, които той артикулира най-вече през последните седмици, защото те продължават да се повтарят като рефрен в медиите и да се подлагат на анализ от психолози, социални антрополози и прочие …-ози, склонни да провиждат закодирани послания и в най-простите реплики. Малко нещо като анализ на литературно произведение, класическо при това.
Впрочем Борисов влезе в серия със знаменателната си реплика за „шлифера”:
Държат ме ... за шлифера" - така той отговори на въпрос за причината да откаже да смени шефа на ДАНС и главния секретар на МВР. „За една година да ме бяха съсипали, ако ме държаха с нещо”, добави той. И нататък: „Занимават ме с ченгеджийски номера, с дребнички проблеми, докато аз се опитвам да възстановя държавата, и ми сервират това в стратегически ден...Точно в него ден ми се сервира това нещо. То политически правилно ли е това? Подкрепящо правителството ли е, изнудване ли е".
"Нима заслужавам в днешния ден да ми правят тея номерца. С цялото ми уважение към тях, правителство нямаше да има поне четири пъти досега - като не ми гласуваха данъците, после с предварителното отчуждаване, дълга... Вместо да се стегнат да работят... в най-важния ми стратегически ден, те ми задават гатанки", възмутен беше премиерът.
Така един обикновен шлифер (немска заемка в книжовния български език) се превърна в култов образ, в синоним, както и в десемантизиран компонент на новото политическо фразеологично съчетание хващам за шлифера. Нещо повече, то се нареди до свои лексикални и фразеологични „събратя” като началника: благодаря на началника, моля се на началника, а в последните дни и папата, който също влезе в стилистичния кюп. За илюстрация - премиерът заяви, че при него в Банкя се изреждали на посещение какви ли не хора, вкл. и магове, които, отивайки там, се чувствали все едно били „цунали папата за…”. Не се разбра единствено къде точно е била положена целувката, но по силата на логиката и приличието, допускаме, че най-вероятно ще да е било по десницата…
Тия дни бяхме стреснати, трогнати и очаровани и от още една крилата фраза: „Аз понеже имам големи гърди, само за кърменето в мола не ме е питал някой." Така по своему нестандартно премиерът коментира темата за срещата си с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Впрочем не може да се отрече, че желаещи да бозаят от мощната премиерска гръд има в изобилие – и сред собствените му съпартийци, и сред коалиционните му партньори, че сигурно и сред опозицията. Тъй че и в този случай метафората на Борисов си е напълно вярна.
И понеже отворихме приказка за бисерите на премиера, нека напомним и някои от по-старите. Защото може да са стари, но затова пък са златни, или както обичат да казват англоезичните – oldies, but goldies. Това Борисов си го разбира и без превод, защото:
„Като се говори бавно, разбирам какво се казва, но на тези, които искат да ме чуят, ще кажа: „Чуя ли „Congratulations, Borisov”, не слушам нататък”.
Разбира се, че всички помним и заканата по повод винаги изненадващата ни зима: „Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха! Ако прочета: „Снегът пак ги изненада”, ще бъда много ядосан”.
Както и култовата реплика: ”За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите. Отидоха и посочиха труповете. Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отива и посочват – в тая ливада има труп. Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове”.
На тази образност съперничи единствено премиерският съвет към тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов: „Три-четири телешки пържолки да прати на кучето освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като разбира се и всички, награда".
А следващите откровения на Борисов трогнаха почти до сълзи целокупния български народ: „Моето семейство, откакто аз се помня – от дете до ден-днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим – нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете. Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копаят, слагат се. И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади.“
И още: „Агнешка плешка ядяхме само на празника на Кирил и Методий. Имахме прасе, кокошки и зайци. Аз се грижех за тях и не отивах на курс по китара, докато не накося трева за зайците и не взема от почивните станции помия за прасето“. Е, как да не му тропне сърчицето на човек!
Ще завършим с легендарната фраза за лентичките, с които премиерът откриваше обекти: „Във всяко сако имам лентички. Като фокусник съм“.
Прав е, разбира се. Вербалните фокуси му носят симпатии и гласове, колкото на нито един друг политик. Няма как да не признаем – словото Бойко го умее. Затова и нашите наблюдения над него няма да свършат дотук. Тo be continued…
Ал. Бала(н)
