Не, нямам намерението и желанието да коментирам упорито всяка медийна изява на ББ, в частност „кримско-добруджанската” негова излагация! Защото ББ не е единствен – да беше така, здраве да е! Малко ли каскети са се пробвали като властници върху България... Каскет повече, каскет по-малко... Това заявява в блога си във фейсбук професор Николай Слатински.
Макар че в България има достатъчно умни хора, не само учени, преподаватели и експерти, които могат да анализират абсурдната, на нивото на профана некомпетентност, даже да не използвам тази дума, а необразованост, свещена простота, която прави незнаещия блажен и щастлив, лишен от съмнения и неизпитващ потребност от научаване, просвещаване, узнаване на важни неща и ключови въпроси – от политиката, историята, обществознанието...
Тогава защо въобще се спирам тук на поредното абсурдно словоизлияние на първото лице в управлението на страната?
Ами защото ББ не е единствен – да беше така, здраве да е! Малко ли каскети са се пробвали като властници върху България... Каскет повече, каскет по-малко...
Само че войнстващата неграмотност, агресивната посредственост, арогантната парвенющина се мултиплицират, репродуцират, възпроизвеждат.
Все по-често се натъквам на хора, на групи хора, на прослойки от хора, които „разсъждават” по същия начин – примитивно и преднамерено, безпардонно и без грам съмнение, по прости и елементарни схеми, чрез банални и повърхностни обяснителни шаблони. Те не се замислят колко малко знаят, а мразят знаещите повече. Парадират с неосведомеността си, щастливи са в ограничеността си, имат за всичко отговор и винаги някой друг им е виновен. На пръв поглед шокират с парвенющината си, но ако човек се взре в тях, ще види, че всъщност се държат като зомбирани.
Ето тук се вижда с най-страшна сила липсата на лидери, водачи, просветен елит в България. Ако имаше лидери, водачи, просветен елит, вместо свещената простота, настанила се във висшите етажи на политиката, бизнеса, науката и културата, те щяха да разширяват и задълбочават мисленето на хората, щяха да им помагат да се надигат на пръсти, за да виждат какво има отвъд хоризонта на ежедневните грижи и тревоги, семпли радости и първични удоволствия, щяха да ги карат да осъзнават колко неблаговидно занятие е да профукваш живота си в безхаберие спрямо страната и обществото и колко нищожно е да унищожаваш ежедневно личността в себе си, само защото си разбрал или си предположил, че днес да си личност със собствено мислене и собствено чувство за достойнство е абсолютно безперспективно и е лукс, който не можеш да си позволиш.
Отново и отново ще споделя убеждението си, че да – може властта да има понякога и верни решения за страната (аз съм готов да ги отбележа, стига някой ден да доживея да ги видя!), но далеч по-страшното е, че ние допуснахме свещената простота и парадиращото безкултурие да се настанят твърде високо в държавата ни и да държат контролния пакет акции от нейното бъдеще...
