Днес отбелязваме църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. Денят е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.
Според Евангелието, когато Спасителят бил отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. Когато Исус се завърнал, възкресил покойника на четвъртия ден от неговото погребение. Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Според българската народна традиция Лазаровден, или "Лазарица", "Лазарова събота", е денят, в който се ознаменува превръщането на момичетата в моми за женене. На този ден групи от по шест - седем нагиздени момичета на възраст от 10 до 16 години обикалят домовете в селото. Те пеят обредни песни за всеки член от семейството, а домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
