Всеки според възможностите си трябва особено сега да отдаде почит, поклонение и състрадание, като спазваме предвидената строгост на поста през тази седмица и достигане до пълно въздържание от всичко, което ни принизява. Това са размисли на Архимандрит Дионисий, Началник отдел "Богослужебен" при Св. Синод, цитиран от Ladyzone.bg
Великият пост е възходящ път с етапи на разбулване тайната на спасението; 49 дни на размисъл и съзерцание чрез пост, молитва, покаяние и добри дела; сезонът от годината на нашата духовна пролет, в която заедно с всички творения се учим с по-голямо усърдие да търсим Бога и да Го желаем.
Цветница е! Празникът Вход Господен в Йерусалим. Всеки християнин се превръща своего рода в един свещен Йерусалим: - посреща Спасителя Христос в своето сърце, посреща Го тържествено с възклицания: „Осанна!”, обсипва Го с цветя и това му носи мир, радост и силна надежда. И ето, веднага във вечерта на единствения празник, чието честване богослужебно никога не се приключва, за да бъдат сърцата ни винаги отворени за идващия Господ, Църквата ни напомня за тежестта и цената от проявленията на греха. Вечерта на Цветница църковните камбани вече бият траурно, защото нашият Господ плаща цената на нашите грехове. Влизаме в седмата седмица на Великия пост – Страстната седмица на Христовите страдания, когато именно в траурната мистика ни се разкрива Божията любов към всеки един от нас.
В тези, наистина святи дни, когато нашият Господ – Богочовекът Иисус Христос болезнено ни спасява, трябва и най-закоравялото сърце да се затрогне и да се запита: Какво е отношението към унизения, болния, поругания, изоставения, презряния? Как постъпваме към всеки страдащ и угнетен? Осъзнаваме ли изобщо жестокосърдието си? Не сме ли с делата си предатели иудови: - от „Осанна!” до „Разпни Го!”? Д о такава степен сме поданици на лъжата, която дори българския закон не преследва, та не усещаме, че живеейки в света на лицемерието сме се превърнали в евтини човешки фалшификати.
Конкретно в тази седмица се разбира ясно, че Бог е любов, защото от Голгота, от Кръста Господ с разпнатите Си ръце ни прегръща и извършва чудо – приема ни такива, каквито сме, а ако и ние Го приемем ни прави по-добри. Нали?
Падналото в грях човечество през тази седмица виждаме на какви злини е способно. Фарисейското правосъдие корумпира даже един апостол. Подкупът убива човешката душа дори и на един апостол. Невинният е призован на съд. Съдебните инстанции не искат да поемат отговорност и си прехвърлят задълженията. Блюстителят на справедливия обществен ред си измива ръцете. Агитаторите подмамват, манипулират и насочват общественото мнение. Първосвещеници, книжници и фарисеи се съюзяват с дявола. Хората се изпълват с омраза към Любовта. Клеветенето, хуленето и оплюването стават норма и желано поведение.
Подигравките и насмешките биват аплодирани. Невинността бива осъдена. Моралът и правдата биват потъпкани. На Всевишния слагаме трънен венец. Лицето на Добротата бива с плесници удряно. Устата на Истината бива с оцет и жлъчка напоена. Пресвятото бива с камшици бичувано. Подадените ни ръце на кръст ги приковаваме. Сърцето на Любовта с копие го пробождаме. Светостта между злодеи разпъваме. Животът на смърт предаваме и на Създателя гроб създаваме. Е, нима тази седмица не ни показва как нашите греховни страсти са взели връх и на какви страдания подлагаме Този, Който ни спасява, обичайки нас – мразещите? Ето затова ще кажа, че това е седмицата на вярата, надеждата и любовта, които са ни подарък. Нека се радваме, защото Господ и ще възкръсне от любов по нас!
Дано в тази седмица с проливането на кръвта Си Господ да ни очисти от прегрешенията ни, със смъртта Си да погребе привързаността ни към временното земно и телесно и с милостта Си във възкресението да ни обнови в мир.
Всеки според възможностите си трябва сега особено да отдаде благоговение, почит, поклонение и състрадание, като спазваме предвидената строгост на поста през тази седмица и достигане до пълно въздържание от всичко, което ни принизява. Предлагам в тазгодишното възпоменаване на великите страдания и голготската смърт на Господа да посветим мисли, почит и молитви за всички претърпели и претърпяващи ужасни гонения, нечовешки страдания и мъченическа смърт в Близкия Изток и Северна Африка, само защото не се отричат от Христа и категорично са постоянстващи във верността към Него въпреки неописуемата жестокост, в която живеят.
Този факт изисква да подкрепим молитвено и грижите на всички родители по света, които възпитават своите деца във вяра и изконни ценности и ги формират като граждани на вечността, а не на преходността.
И ние - българите имаме през тази седмица прекрасни, завещани ни от прадедите и благословени от Църквата многовековни традиции, които дават не само памет и стойност, а и послание. Вярващите през дните на Великата седмица се подканят един друг да бъдат духовно бодри, в миналото са си подарявали ръчно изработени, през първите Велики дни от Страстната седмица, восъчни свещи за богослуженията на Велики четвъртък и за великденската нощ съгласно приканата от богослужбата „Последование на Жениха” да бъдем като мъдрите, а не като неразумните девици взели елей за светилниците си.
На Велика сряда верните се изповядват – в деня, когато Иуда за 30 сребърника е предал Иисус Христос.
На Велики четвъртък рано сутринта домашното кандило се измива и подготвя за вливане на новоосветен елей, християните отиват на църква, където се извършва общ маслосвет с опрощаващ характер, хората биват помазани, донесените от тях зехтин или олио се освещават и всички получили благословение от своя духовник и подготвили се съобразно църковните постановления се причастяват (приобщават) с Тялото и Кръвта Христови в деня, когато на Тайната вечеря Сам Господ е установил Св. Евхаристия – Причащението. В същия ден, когато се припомня за пролятата кръв Христова, обичай е да се червят яйца за Великден. Червената боя напомня за пречистата кръв на Спасителя, а яйцата за възкресението. Боядисват се и яйца в други цветове в израз на великденската радост. Вечерта на Велики четвъртък на бдението при припомняне картината на голготската саможертва с четене на 12-те евангелски откъса, описващи това събитие се изнася от св. Олтар Разпятието и християните, целувайки го го отрупват с цветя и поднасят в подножието му червени яйца, които на Великден свещениците раздават за благословение.
На Велики Разпети петък благочестивите християни се въздържат дори от хляб и вода, отиват на сутрешната служба, когато се изнася св. плащаница – четвъртит богато украсен плат, на който е изобразено погребението на Иисус Христос в градината в близост до Голгота, поставят върху нея цветя, минават под нея в израз на смирение и свещениците им дават здравец за благословение от гроба Господен, който християните засаждат в градините си или в саксии в техните домове. Вечерта на същия ден всички вземат участие в затрогващите по съдържание погребални песнопения при извършване опелото Христово.
На Велика събота християните преимуществено се подготвят за празника на празниците – Възкресение Христово, но в дълбока свещена тишина по призива на Църквата през този ден „да мълчи всяка плът човешка”, тъй като Христос е положен в гроба и ни показва големия съботен покой на Бога, след като умиротворява целия свят. Сутринта на тоя ден отиват на св. Литургия, която е съчетана с вечерно богослужение, където след старозаветните пророчества и апостолското четиво при песнопението „Възкресни Боже...” Църквата снема траурното одеяние от себе си и от св. Олтар свещениците разпръсват цветя в храма, от които християните носят у дома си и украсяват домашния иконостас. В този ден Христос освобождава всички праведници от Адам до Него, които до този момент са поселени в ада и очакват Месията,
Безспорно, свещени дни, в които трябва да имаме дела, достойни за светлината, не за мрака.
В Страстната седмица, всеки ден от Великия понеделник до Великата събота, Господ ни поучава, че винаги трябва да се стремим да не сме безплодна смоковница, която дава сянка, ала плод не и изсъхва, да сме като послушния син, който изпълнява бащината воля, да не допускаме разбойническо отношение и търгашество със свещеното, да страним от лукавството на злонамерени хора и да не бъдем лицемерци, да даряваме като бедната вдовица, за да споделяме дори и малкото, което имаме, да не презираме отритнатите, да търсим своите грехове, а не чуждите и да не извършваме предателства, поставяйки се над другите.
Нека, като Господ, Който уми нозете на учениците Си и ние да послужим на ближните си и да не желаем те да ни служат. Да бъдем готови да посрещнем Второто пришествие на Господ Иисус Христос и по повелята Му нека Го обичаме и се обичаме!
