98% от територията на страната ни е с повишена сеизмична активност. Колкото по-чести са слабите трусове, толкова по-добре, казва в интервю за Frognews.bg директорът на Геофизичния институт при БАН.
Николай Милошев е старши научен сътрудник, доктор в Геофизичен институт при БАН. Той е и негов директор. Днес, в неделния ден, той е прекарал целия почивен ден на работното си място заради серията от земни трусове, които оставиха будни мнозина софиянци, или пък приспаха и събудиха други.
интервю на Ана Кочева
- Снощи, след стреса от земетресението се появиха разминавания за епицентъра на земетресението. Сега вече изяснени ли са окончателно нещата?
- Всъщност разминаванията бяха журналистически. Понятието епицентър не бива да се разбира като точка, защото то не е точка. Това е регион. Снощният епицентър е в Южния парк, а днешният – на ъгъла на бул. „Цариградско шосе” и бул. „Йерусалим”. Пак повтарям, когато се говори за епицентър на земетресение, не става дума за точна точица. Тази точица е център на един регион с радиус поне километър-две, да не говорим, че и повече. В по-общ план епицентърът е разломът на границата между Витоша и Софийското поле. Този разлом започва от Бояна, той не върви отвесно надолу, той върви под ъгъл. Когато говорим в сеизмологично отношение, не говорим за координата, привързана до кв м, а за район или регион. Затова казваме южния регион на София. Ние, българите, обаче имаме нагласата да смятаме, че истината никога не се поднася изцяло, че някой нещо премълчава, лъже...Това обаче не е така.
- Значи живеещите в южните квартали са се раздрусали по-солидно?
- Разбира се. Точно така е било. По наша макросеизмична оценка най-голямото раздрусване е било в Овча купел и Люлин. Причината от една страна е, че тези квартали са близо да въпросния регион, а от друга качеството на строителството.
- Да, за това ще стане дума специално, но преди това да попитам състоятелни ли са „пророчествата” за предстоящо много силно земетресение в София?
- Не, по-скоро обратното. От начина, по който се държи огнището от вчера насам, се вижда, че след снощния трус и тазсутрешния афтършок има още 7-8 последващи трусове, които са много по-слаби и никой не ги е усетил, само ние сме ги регистрирали в института. Надявам се да има още и постепенно огнището да затихва, но то е съпроводено с още движения. Разбира се, не мога да се закълна 100%, че няма да има повече трусове, понякога огнищата крият и изненади.
- Но нали е по-добре да се тресем от време навреме, за да не ни връхлети изведнъж силно?
- Това е съвсем точно така, защо то означава, че натрупаната енергия се освобождава. Колкото на по-малки порции и начесто се освобождава, толкова по-добре!
- Продължава ли да е предизвестен отговорът за това, доколко могат да се прогнозират земетресенията?
- За съжаление не може! И това не е български проблем, а световен. Де да можеше да се прогнозира кога и къде ще се случи земетресението?! Щяхме да сме наистина велики, да спечелим Нобелова награда и никой не би ни я оспорил. Но, за съжаление, не става!
- Нека да изясним и въпроса за прекомерното строителство и неговото отражение върху земните пластове.
- Всичко е относително. Без да разбирам в детайли от строителство, защото това е работа на строителните инженери, ще кажа, че аз например живея в сграда, строена през 1934 г. и съм убеден, че тя е построена по-качествено от редица нови кооперации. Разбира се, сред старите има и много паянтови. Достатъчно е да се отиде в бившия Димитровски район, т.нар. Коньовица, където има един куп стари сгради, които са изключително нестабилни. Добре, че повечето вече са съборени.
- А соцпанелът?
- За соцпанела се казва, че, ако е изпълнен добре, ако всички сглобки са направени като хората и са нормално заварени, би трябвало той да е по-устойчив на земетресения. Но тези неща се оказват рядкост като изпълнение. Твърди се, че най-неустойчиви, най-уязвими са сградите, строени с едроплощен кофраж – това е твърда конструкция със здрав бетон, лят отгоре до долу, т.е. като едно кубче, което по-трудно може да се поусуче, то няма гъвкавост при съответните движения на земната кора. Но, мисля, че при такива земетресения като снощното, няма проблеми.
- Накрая: кои български региони са най-активни в сеизмично отношение?
- Най-сеизмично активен е районът на Благоевград-Симитли, Пловдивски район, Шабленско, Добричко, Софийско, Стражица, Горнооряховската сеизмична зона.
- Е, то не остана...
- На практика 98% от територията на страната е с повишена сеизмична активност. Остана Северозападна България в района около Видин и Югоиизточна в района на Ахтопол и границата.
- Значи те да спят спокойно.
- Да, но там пък други неща се случват. Наводнения има и от Дунава и долу поради много валежи в определени периоди от годината. Но на този свят всичко е компенсаторно. Когато няма едно, има друго. Все пак нашата страна има толкова природни дадености, а и липсват и други природни катаклизми като тайфуни, урагани. Говоря за природни, другите са достатъчно!
