Тези дни телефонът ми засвистя наново, както преди година. Викам си: Сигурно са ме качили пак на пързалката, „Червеите” важни. „Няма да говориш лоши неща за КТБ и най-вече за Искров. Престани да се занимаваш с тези банки, с БНБ и с ръководството й. Не ти ли омръзна постоянно да се заяждаш с тях, а се оплакваш, че те подслушват?!”, уточнява госпожата, която вече 40 години ме наблюдава, съзерцава и обслужва.
Не. Нямам намерение да спра, когато става въпрос за Истината, която трябваше да заменим преди 25 години. Днес-Истината, за която толкова много се надявахме и говорихме, се доказва като обратното на самата истина. А тя според мен, може да се докаже само, ако повече говорят с факти, с ясни цифри и числа. Банковата истина е най-прозрачна и елементарна. Четем документите с хъс и желание, събираме и изваждаме, умножаваме и делим и истината излиза на лице.
Началото на 1997 г., след силния срив на банковата система, породен от „умелото ръководство” на българската икономика от проф. Румен Гечев, МВФ блокира спокойствието ни.
Тогава вече бях главен ревизор на БНБ и според чл. 22 на Закона за БНБ, отговарях за перфектността и наличностите на Централната банка, а не на търговските банки. Настоявах остро в единичен разговор с г-жа Ан Макгърг за международен одит на БНБ. Настоявах, защото бях убеден, че вътре в БНБ всичко е перфектно и точно, и че тези, които не отговаряхме за търговските банки, не можехме и не биваше да носим отговорност за топикът на българското стопанство. Фондът настоя за международен одит, за да се изчистят съмненията към БНБ. Решението бе взето и одитът- реализиран.
„Делойт енд Туш”, под прякото ръководство на г-н Васко Райчев, свършиха перфектна работа и отнеха възможността на Иван Костов, като първенец на втората република, да баламосва в последствие в резултатите. Сините шамани постоянно търсеха под „вола теле” заради пропагандата си. Смениха ръководството на БНБ и започна Новият век на банкерството в България-с новите измерители за абсолютната истина. Тогава от Сметната палата определиха като отговорник за БНБ напористата си служителка г-жа Надежда Сандолова. Като млада синя активистка и програмирана за уникално счетоводителско и финансово бъдеще, г-жа Сандолова навлезе с устрем смел, за да коригира международния одит, да внесе нови сили и упование в честната и кристално синя истина.
Започнаха проверки на столовата и продуктите в нея. На доставката на хартия, мастило и ен на брой химикали за нуждите на БНБ. На кафето и лимонадата, изпита от Управителния съвет. Сандолова търсеше онова „теле под вола”, защото сините се нуждаеха от патакламата в говоренето и баламосването. Като Главен ревизор й предложих: „Слушай, госпожа, тук в БНБ има 40 403 кг. злато. За последните 30 месеца има доставени от Германия 42 самолета пълни с пари. Не се занимавай с кафето, лимонадата и тоалетната хартия, а започни да търсиш първо-парите и доставките от 150- милионния в долари заем от Световната банка. Търси връзките между плащанията и нарежданията между министъра на финансите и валутно управление на БНБ, направени по указание на Иван Костов. Съобрази се с реалностите, защото БНБ не е гастроном, а национална институция".
Не се разбрахме и се разделихме. Госпожата нищо не намери, но за това пък бе наградена. Изпратиха я на щат в Европейската сметна палата, където прекара 7-8 години и се опозори сама. Опозори и България, като допусна да бъде съдена от служители тази важна европейска институция.
Да, наистина БНБ не беше гастроном, но под наблюдението на Сметната палата и вездесъщата Сандолова, бяха допуснати груби грешки. И до ден днешен на Светослав Гаврийски още му пари под езика, като чуе името на Мартин Заимов. Този уникален филантроп, като реален исторически наследник на българското възраждане, червения капитализъм и британския монархизъм, подлуди БНБ. То не бяха промени, то не бяха отмени на сделки, продажба на оборотно злато и монети в огромни количества, замени на сребро и платина и всичко, което бе възможно, като че ли все в неизгода.
А тогава я нямаше нито Сандолова, нито Сметната палата. Никой в Българи не разбра защо праведният Заимов бе освободен от банката като шеф на валутния борд и кой и защо стори това. Този пародиен факт днес също се повтаря и за съжаление в много по-остра и тежка форма. Днес БНБ от гастронома на Заимов се превръща в бакалия и вие всички ще се убедите по-късно в това. Когато Заимов си правеше експериментите и плащаше по 5000 лв. на месец за телефон, обикаляйки света и загубвайки се тук там по някой остров, то тук в България поне имаше един свестен и точен човек-Светослав Гаврийски. Днес и него го няма, защото Искров съсипва ежедневно и последната надежда за перфектността на най-важната институция в държавата.
Казвам това най-отговорно, защото много цифри и числа ме безпокоят. Безпокоят ме и ме тревожат. За това бия камбаната вече 10 месеца и от ден на ден става по-зле. Тогава налага ли се международен одит на БНБ?! Според мен-ДА. Категорично се налага, за да бъдем всички убедени, че редът и точността в Централната банка са самата истина. Тези дни проследих отчетите на почти всички търговски банки за всяко отделно тримесечие от 2012 г. и ми направиха впечатление много факти. Не мога да ги коментирам, но мога само да попитам: „Как бе оформена помощта на правителството през 2008 г., с която Орешарски целево стабилизира една българска търговска банка? Прави ми впечатление, че една чуждестранна банка от 2012 г. до сега, държи в позиция привлечени средства за над 2 млрд. евро. Откъде са тези пари и защо в балансът се отразява всяко тримесечие така? Къде са резервите на БНБ и удачно ли са инвестирани? Носят ли някакъв доход и как се трансформира той? Имаме ли в наличност целият златен резерв и подсигурени ли сме с него в случай на нужда? Кой ще плаща в бъдеще време загубите, причинени на България заради КТБ - правителството или БНБ?
И тъй като Искров заяви през юли 2014 г., че БНБ не е в състояние да помогне на КТБ с 500 млн. лв., за да стабилизира банката, днес каква му е оценката за тази помощ?
Преднамерен фалит на КТБ и унижението за БНБ, или друга зависима реалност? Другата реалност, обаче е необходимостта от международен одит с пряката и ясна отговорност на Иван Искров до край. А въпросите за цялата истина ги предлагам на депутатите от бюджетната комисия на закрито заседание. Такива навремето правехме преди 22 г. всяка седмица, търсейки Истината за комунизма и бъдещето на прехода.
финансовият експерт Кольо Парамов
