В интервюта като това, което даде главният прокурор Сотир Цацаров, никой не си признава кой с кого работи, кой с кого спи и кой каква роля има в задкулисието. Това правило важи с пълна сила за публичните личности като ръководителя на Главна прокуратура. Това каза пред Фрог нюз Осман Октай-бивш зам.-председател на ДПС.
Ето какво сподели той по повод последната медийната изява на Цацаров: Фактът, че всички граждани на България днес се съмняват в дейността на тази институция, говори лошо за самата нея. Сега каквото и да каже в своя защита, ще означава, че се оправдава. Когато някой започне да ни обяснява как няма сестра и как обслужва държавните интереси, но в същото време не може да подплати твърденията си с конкретни действия, той се дискредитира. И поведението му винаги е като „гузен негонен бяга”.
Ще си позволя да споделя личен опит от 90-те години. Когато такива тайнствени ръководители в обществото започнат да канят журналисти в своя кабинет, те винаги са съмнителни. Обичайно го правят тогава, когато са достатъчно дискредитирани пред хората и трябва да привлекат вниманието им, за да се оправдаят пред тях. На главния прокурор много му се събра. Сега се опитва с това интервю да постигне само една единствена цел, а тя е да ни каже как той не иска повече власт. Как е толкова добър, че не иска да го натоварват като Господ с власт и отговорност. Това е поведение на публична фигура, която никога не говори с обществото на „Ти”. Самото му ангажиране около модела КОЙ, срещите му с Делян Пеевски в кабинета на Цветан Цветанов, когато беше министър на МВР, още тогава го дискредитираха. Този факт го очерта като главен герой на това задкулисие.
Спомняте си, че бившият зам.-главен прокурор Бойко Найденов се отказа от поста главен прокурор, като срещу това отиде на високо платена работа в „Булгартабак“. Този факт също говори много ясно на обществото, че всички тези хора са част от това задкулисие, обслужват го и каквото и да говорят в медийното пространство, не е нищо повече от хленчене и опит за оправдание.
Съжалявам, че трябва да свържа сегашната ситуация с един исторически момент от 2001 г., с моята оставка. Бях на ключовата позиция зам .-председател на ДПС и шеф на предизборния щаб. Когато се конструира правителството на НДСВ и ДПС , по скоро на Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган , за първи път клуб „Възраждане” влезе в Съвета за икономическо развитие. Къде се е чуло и видяло в света официален орган към Министерски съвет да влиза мафиотска организация?! Всъщност тогава групировката на Илия Павлов и „Мултигруп ”, сега по-известна като библиотекарския институт, чрез влиянието на Димитър Калчев и Ахмед Доган , започна да кадрува в държавната администрация. От тогава мафията си има държава и тя се нарича България. И тези кадри от 2001 г. до ден днешен са на ключови позиции и са се вкопали в продължение на близо 14 г. във всички държавни органи на властта-съд, прокуратурата, БНБ , политическата класа, медии и т. н. За това България не може да диша.
И какво се случи за тези години? Нещо, за което никой не трепва. Над 2 млн . образовани млади семейства напуснаха България. Това са хора, които биха могли да раздвижат българската икономика и да попълнят пенсионните фондове. И какво остана? Почти контролиран бизнес с работещи в него около 1 млн . души, които се опитват да закрепят държавата и бюджета, въпреки тормоза и мачкането от този модел на управление. Нещо повече-останаха близо 3,5 млн . пенсионери и учащи се, раздута и разширяваща се държавна администрация, раздута полицейска система с неуредени служби, които контролират тази мафиотска държава. И за съжаление няма вътрешен политически и младежки ресурс, който може да отвоюва държавата от закопалата се мафия на всички нива.
Има две възможности за развитие в тази ситуация. Волята на НАТО и натовските структури заради ключовата логистика в напрежението с Москва и Близкия Изток. И преструктурирането на службите в България, които да се опитат да подадат ръка на българското общество да изчистят този терен. Напоследък всички забелязваме особена нервност по руска и етнорелигиозна линия. Дори протестът на ромките вчера не е случаен пред парламента. Защото при опита на НАТО да поеме логистиката и да контролира процесите в България, в усилието за нейното демократизирането и изчистване на задкулисието, всъщност се изнерви цялото това задкулисие. И когато се настаняват сериозни западни модели на структуриране на нашата държава, естествено, че тези нервни играчи ще се опитат да дестабилизират страната с русофилство и етническо напрежение.
И понеже турците не могат да ги манипулират, една политическа формация използва циганското малцинство. Не са никак случайни изявленията на Патриотичния фронт, на националистическите формации, свързани с провокации . Те са като скачени съдове. И всички те всъщност се опитват да провокират вътрешно напрежение в страната. За мен е неразбираемо председателят на ПЕС е от една политическа партия, от България, а същата тази партия излиза на протести с лозунги : „България вън от НАТО ”, като развя руски флагове. Партиите, които подкрепят управлението на ГЕРБ продължават да са част от тази дестабилизация . Ако не се овладее положението, действително може да има развитие на аржентинския вариант и един ден да осъмнем с бунтове на млади, необразовани и нереализирани хора. И да започнат не само в Банско да пукат гумите, но и да потрошат молове, банкови офиси.
Другият вариант е в следващият парламент да се окаже победител една крайна формация, дори по-крайна от ала СИРИЗА и да извоюва победа от 40-50 на сто. Тогава съвсем ще потъне България. Това са двата много лоши варианта, ако се съпротивляваме на демократизирането и усилието на западните държави в тази посока. Надавам се, че този вариант ще успее.
