На 87-годишна възраст в Любек си отиде световноизвестният немски писател поет, драматург и публицист Гюнтер Грас, съобщиха световните агенции. Авторът на „Тенекиеният хан“ е носител на Нобелова награда за литература за 1999 г.
"Тенекиеният барабан" e издаден през 1959 г. По книгата през 1979 г. е заснет драматичен филм с елементи на черна комедия от режисьора Фолкер Шльондорф. Лентата "Тенекиеният барабан" получава "Оскар" за чуждоезичен филм, а година преди това наградата "Златна палма" на Кинофестивала в Кан.
Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, (днешен Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки.
След края на Втората световна война Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж. През 2006 г. Гюнтер Грас признава, че е участвал в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата година става известно, че той е бил член на Вафен-СС. През април 2012 г. той е обявен за персона нон-грата в Израел.
През 1956 г. Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда. Година по-късно той публикува големия си роман "Тенекиеният барабан", който му донася световна слава. Следват повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963). Трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия".
През 1960 и 1967 г. излизат стихосбирките "Обръщателен триъгълник" и "Разпитан". Допълнителна известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).
През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004), "Глупакът Август" (2007), "Какво трябва да се каже" (2012), "Позорът на Европа" (2012) и "Еднодневки" (2012).
Гюнтер Грас е носител а много награди, сред които немските "Георг Бюхнер" и "Томас Ман", чешката "Карел Чапек", испанската „Принцът на Астурия”.
