Смъртта е най-личното събитие, за личния и за безличния, за вечно губещия и за загубеняка, за глупака и за умника, за чешита, който у себе си денонощно скита, и за скитника, който спи на уличната пейка, пише Румен Леонидов във "Факел".
Смъртта е най-личното събитие, за личния и за безличния, за вечно губещия и за загубеняка, за глупака и за умника, за чешита, който у себе си денонощно скита, и за скитника, който спи на уличната пейка, пише Румен Леонидов
Смъртта е най- слънчево събитие, дори за мрака, който се превръща в светлинка. Смъртта е мъж. Понякога с женски характер. Смъртта е разтревожено младо момиче, което тича из земните поля да събира букет от паднали души. Смъртта е смърт за смъртния живот. За безсмъртния е безкрайно съществително. И блажени са не нищите, а висшите. Блазе на насъщните Същности. Блазе на смъртта, която съществува единствено през живота ни.
Блазе на живота,
който не вярва в смъртта.
До свършека на света.
