По случай 200 - годишнината от рождението на именития германски канцлер и дипломат, княз Ото фон Бисмарк, председателят на БАН, академик Стефан Воденичаров е предложил на Столичния общински съвет площад в София да носи неговото име. Някои политици го наричат "Освободителят на България!
Почвам да се питам в нормална ли страна живея и докъде ще стигне падението на нашите политици и учени, които се люшкат от едната крайност в другата – на безропотно послушание и слагачество пред по-големия брат? След като Германия ни е освободила от турско робство, защо на 3 март не честваме паметта на пруските гренадири, вместо на загиналите за Свободата ни руски воини ?, пита военният историк Петър Ненков в otbrana.com.
Не друг, а именно „Освободителят на България” - Ото фон Бисмарк след жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. чудесно партнира в политическия си цинизъм към пострадалите българи на английския премиер-министър, лорд Дизраели Биконсфийлд. Стопанинът на „Даунинг стрийт” № 10 казва за закланите от башибозука и аскера българи: „Какво са 12 000 избити българи пред нашите чудесни отношения с Османската империя!?”
В Берлин Бисмарк, смятащ, че непокорните славяни не могат да се усмирят по друг начин освен с репресии, заявява надменно: „Аз не бих пожертвал живота на нито един германски гренадир за овцекрадците от долното течение на Дунав!”, пише още историкът
Възмутен от английското хладнокръвие и прусашки цинизъм, руският писател Тургенев пише забележителния си памфлет ”Крокет в Уиндзор”. Той звучи, като оглушителна плесница и обвинителен акт срещу британската кралица Виктория и нейното коравосърдечно правителство, но също така е безпощадна критика на думите на Бисмарк за изкланите и поругани българи. Като апокалиптичен сън се разиграва този крокет в кралския дворец. Вместо топки по подстриганата морава се търкалят отрязаните глави на невръстните българчета. Финалните думи на Тургенев: ”Не! Ваше величество, детската кръв не ще измиете никога !”- разтърсва задрямалата съвест на ситата и охолна Европа, припомня пловдивчанинът.
Някои историци в духа на новите политически обстоятелства се опитват да изкарат Бисмарк едва ли не спасител на България, че на Берлинския конгрес е защитавал нашата кауза повече от руските дипломати. Истината е, че той казва следното за създадената след пет века на робство, българската държава:: "Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 година, ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси, на Германия. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма !....”, разказва Ненков.
И на този човек, на когото съдбата на българите му е безразлична, ще кръщаваме площад в София !? Да им е честито на софиянци !!!, не скрива възмущението си историкът.
