Проблемите в Йемен са натрупвани с години. Твърде много противоречия се наслоиха в йеменското общество и те са твърде сродни с противоречията в страните от Близкия изток, като Сирия и Ливан, където виждаме, че ситуациите са кризисни и перспективата за урегулиране е твърде скромна. Това каза по "Хоризонт" арабистът проф. Владимир Чуков по повод решението на Съвета за сигурност на ООН, който прие резолюция срещу доставката на оръжие на бунтовниците в Йемен.
Можем да се надяваме в близките няколко месеца да се стигне до някакво примирие. Да се каже, че проблемите ще бъдат решени, просто човек не би бил реалист, каза още той по БНР.
Йемен е тил на Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, припомни арабистът, според когото ставащото в Йемен е било "проспано" от Риад. Той припомни, че до 1990 г. страната е била разделена на две, а обединението е наложило сливане на две структури, които няма как да функционират заедно:
Всъщност какво се получи? Имаме шиити и сунити, от една страна. От друга страна, имаме много силно политико-конфесионално сблъскване. И от трета страна, имаме "север" – "юг". Всичко това, натрупано на едно място, всъщност се превърна в един огромен вулкан, който, поне според мен, много трудно би бил разрешен, независимо какви резолюции на ООН ще бъдат приети.
Според професора за пръв път в Йемен се е получило противопоставяне между Иран и Саудитска Арабия и дори "директна конфронтация" между Риад и Москва. Той припомни: Саудитска ракета разруши руското консулство в Аден. Саудитка Арабия обяви зона забранена за полети над Йемен и чуждите дипломати трябваше да бъдат евакуирани по вода през Египет, в това число и руските дипломати. Така че наистина се получи невероятна конфронтация между Русия и Иран, от една страна, и от друга страна, Саудитска Арабия – коалиция, и САЩ. Това се видя и в Съвета за сигурност, тъй като тази резолюция беше приета с 14 гласа "за" и едно въздържание, което е на Русия.
Чуков коментира и новината за смъртта на бившия президент на Египет Хосни Мубарак. Той беше един от символите на арабския авторитаризъм. Ако питате лично мен, Арабската пролет възникна точно срещу него, персонално, тъй като Египет е сърцето на арабската родина. Египет е олицетворение на арабизма. Хосни Мубарак беше президент по време на 30 години. Управлението на Египет по негово време олицетворяваше това, което арабите не желаеха.
Сегашният президент на Египет – генерал Абдел Фатах Сиси до "голяма степен възпроизвежда профила" на Мубарак след всички борби и промени в страната, коментира Чуков
