Боянският майстор разбива на пух и прах Шифърът на Леонардо. Всеки може да се убеди в това, стига да отиде до Боянската църква над София и да се вгледа във фреските. Оказва се, че освен първите реалистични изображения в световната живопис, уникалният храм, който е част от културното наследство на планетата под закрилата на ЮНЕСКО, има и друга ценност.
Една от най-забележителните фрески в малката черквица, построена през 10-и и изографисана по начина, по който я виждаме през 13-и век, е Тайната вечеря. Тя е рисувана през 1259 г. от, уви, неизвестния по име боянски майстор. Така изпреварва с близо 2 и половина века фреската на Леонардо да Винчи под същото име, изрисувана в столовата към черквата Санта Мария делле Грацие в Милано през 1495-1497 г., пише "Деветнадесет минути".
Припомняме, че творбата на гения стана повод за написването на световния бестселър Шифърът на Леонардо, която дава някои сензационни обяснения за най-важните постулати и символи в християнската религия. Според автора Дан Браун всичко е кодирано в позицията на Исус в средата на правоъгълната маса, до когото е застанала жена – по мнение на писателя Мария Магдалена, което образува от позите на телата им буквата „М”, от което пък според литератора следва, че Свещеният Граал всъщност бил утробата на бившата проститутка, чиито наследници формирали световния елит от тогава до наши дни.
Боянската черква обаче представя съвсем различна Тайна вечеря. Първо масата на нея е полукръгла. Тя пък е като буквата D – на латински божествена, защото Господ е господарят ни, на езика на римокатолическата църква Dominus. Това обаче са дизайнерски вметки. По-интересното е, че Исус не седи в централна позиция, а в левия край на масата. И до него няма Мария Магдалена и не се формира никаква буква „М”. На масата си има Граал. А едно от ястията, сигурно нарочно, прилича на човешка глава – дали не тази на отсъстващия Юда?
Оставяме всички изводи на вас. А на онези, които ще прежалят левче за билет от градския транспорт на двете линии, които водят до Боянската черква и още 10 лв. за вход, за да се докоснат до нещо наистина уникално на повече от 1000 години, ще припомним още нещо. Боянският майстор е изпреварил със сътвореното от него през 1259 г. с почти половин век Джото, чиито фрески в Падова и по-специално Целувката на Юда, рисувани през 1304-1306, се смятат за началото на Предренесанса и реалистичната живопис в света. Особено впечатляващи в нашата черква са изображенията на спонсора на храма севастократор Калоян и жена му Десислава – първите хора на София в онази епоха, които са по-добри от много портрети на т. нар. италиански стари майстори.
Има и още една интересна фреска – тази под самия купол, където апостолите придържат с ръце ореола на Христос, както в Казанлъшката гробница присъства подобен елемент, само че тамошните героини, придържащи „небето” са езически жрици.
