„Хей живот, здравей, здравей!", е част от текста на едновремешна естрадна песен. Сетих се за него, наблюдавайки отпимизма, който блика от всяка изява на по-първите социалисти в навечерието на 47-я конгрес на БСП.
И наистина, сякаш някво чудо извади столетницата от мрачното настроение, което я бе обзело заради вътрешни крамоли и все по-очевидното недоволство на немалка част от българското общество. Нещата обаче сякаш се обърнаха с магическа пръчка. Днес повече от всякога през последните три години на управление червените лидери са с наперен гребен, а самочувствието им е на шест. Нито световна криза ги смущава, нито прииждащи в редиците им страстни милионери, нито критиките от техни си другари. Радостни са, със самочувствие са и има защо.
ДПС е натикано в ъгъла и всеки ден инкасира нови и нови удари. Нещо, което не се е случвало през последните 3 петилетки и половина. Самият Доган е в глуха защита. Верните му хора също са в паника, освен това възниква въпросът кой от тях колко е верен. Тайните на „сарая" почнаха да излизат на светло и независимо от пренебрежителния тон на депесарската върхушка, че става дума за лъжи и клевети, обществото си има едно наум. Вече не Доган командва „петлето" Сергей Станишев, а соцлидера определя правилата на играта. Дори и да се постигат вътрешни договорки по важни въпроси, то те са според условията на червените. Освен това Станишев очевидно овладя механизмите за използване на спецслужбите и демонстрира завидни кукловодски качества. Затова в ДПС вместо да извиват фалцет по някакви си етнически заплахи, по-добре да си спретнат една мозъчна атака, за да открият откъде по-точно им извират бедите. И да спрат медийните изяви на хора от ръковоството, които може и да са полезни в други дейностеи, но посланията им от екрана са доста спорни. Освен ако това не е част от плана на противника. ГЕРБ на Бойко Борисов е в застой, желан или неочакван. На всичкото отгоре лидерът Борисов нагази в блатото „възродителен процес" и макар да изрече и верни неща, като цяло изявите му са за графа „гафове". Не му помагат и препирните с премиера Станишев, които са водят на махленско ниво и поначало не му носят точки. (На Станишев обаче носят, защото червените железни единици много се кефят, когато лидерът им „отвръща на удара", няма значение как.) Да риташ топка в такъв момент не е самообладание, а лош рефлекс, дори да става дума за годишнина от мача, в който бихме французите преди доста години. Това идва да покаже, че Борисов освен нужда от задълбочен анализ на ситуацията има нужда и от добри съвети, които може да роди добър екип. Напъследък за такъв е признат този на Барак Обама. У нас повечето политици имат самочувствието, че сами владеят положението и сами раждат достатъчно качествени идеи. Когато разберат, че не е точно така, обикновено е фатално късно. НДСВ отдавна не е това, което беше или поне даваше вид на такова. Жълтите просто ще използват оставащите месеци до изборите за подобряване имиджа и положението на тези, които са във властта. Учебникарски пример в това отношение е министър Даниел Вълчев. Онзи ден просълзи неколцина баби с опитите си да тъче на стан шарени черги, а вчера вече потропваше ръченица с някакви момченца. Всичко това между 1-а и 5-а страница на вестниците. Несъмнено пиарски успех, откъдето и да го погледнеш. Даже винаги лъскава и засмяна Емилия Масларова, която за имиджа се е готова на всичко, сигурно е скърцала ядно със избелените си равни зъби, като е видяла медийното дефиле на жълтия колега. Симеон Втори има семейни грижи, рядко казва нещо, а като каже то е трудно смилаемо от пръв прочит. Освен това нещо се обърка с лапкането на резиденцията в Кричим, което от своя страна засили съмненията, че и другите са лапнати с връзки. Сал един Минчо Спасов, шефът на вътрешната парламентарна комисия, се опитва да сипва сол в кафето на бесепето, но и на него ще му намерят слабото място, както се казва. В смисъл, че може да изчезне солничката, а и болки в пръстите да се появят... Традиционната алтернатива на червените - сините, са в тотален разпад. Костов и ген. Атанасов, колкото и да са издръжливи и изобретателни, не могат да извадят толкова компромати срещу управлението, че да го притеснят сериозно. Напротив, със сегашната цикличост на сътворяване на скандали, те само втвърдяват БСП-то и поддържат авангарда му във форма. Опозиционната класика - СДС вече е само просто марка, която седем-осем кандидати за слава искат да изтъргуват за последно. Всъщност тези хора искат нещо много просто - да уредят собственото си битие чрез синия цвят и трите букви, докато това въобще е възможно. Това отдавна го разбра и синият електорат, който ще пръсне гласовете си с отвращение или въобще няма да стигне до урните. Някакъв шанс сините имаха с шефа на парламентарната си група Йордан Бакалов, но той очевидно отхвърля търговския вариант. Така възможността СДС да воюва с някакъв алтернативен морален модел срещу управляващите отпадна преди да се е състоял. А влияние, пари и подкрепа СДС просто няма. Политическият патолог би се изразил, че миризмата на мъртвец вече се усеща... Случките с бизнесмена Ковачки показват, че старите кучета няма да допуснат нови играчи. Причината е повече от елементарна: никой не пуска кокала доброволно. Странно е само, че хора като Каракачаов не го прошепнаха това на бизнесмена, та поне да помисли за защита срещу челюстите на хищниците във властта. Докато адвокатите на Ковачки пледират за намаляване на гаранцията му, не е лошо той да се запита кой е и за какво се бори. И да си отговори честно, ако може...
Това са някои от
причините, които изкачиха БСП на гребена на вълната. Съвсем очаквано е в такъв
момент да се демонстрира самочувствие. Доказва го появата на клипчето, в което Станишев
кара трамвай и се закача със Стефан Данаилов, който в края на черно-бялата закача
гушка един пенсионер, станал известен като Бай Гого. Странно е, че само трима
души са в този трамвай на оптимизма, но вероятно и тук прибързването и
самодоволството са си казали думата. Самите участници в клипа твърдят, че
препратката към онзи епизод от „На всеки километър" е съвсем нарочна. И слава
Богу, защото ако тръгнем да правим асоциации с „Трамвай „Желание" на Тенеси
Уилямс, например, нещата ще изглеждат по-различно, но и по-реалистично -
действието се развива пак в период на криза.
В трамвая, каран от Станишев липсва млада студентка с червена блуза и зачервени бузи, която да носи цвете в ръка. Това не е случайно. Младите от БСП така ядосаха здравите сили на „Позитано" 20 с купонджийското си поведение в Пловдив и с отправените послания за промяна, че ще видят място в управленските структури на „Позитано" през крив макарон. В БСП тия процеси са бавни и тегави. По време на развития соц се казваше „смяна на поколенията", но истината е, че никога старите не са обичали млади да им сядат в стола.
БСП вече поиска втори мандат. Седем месеца преди изборите. Време достатъчно за много неща, дори и за шеметни изненади. Дано другарите са видяли онази снимка, на която се вижда как Жан Виденов си води записки по време на лекция на Волен Сидеров. Българите не обичат големите фаворити и предварителните победители. Защото все са били в ролята на губещия.
Освен това да си на гребена на вълната заради обстоятелствата или заради сърфистко майсторство, са две много различни неща. Най-страшно е, ако отстрани ти ръкопляскат и крещят, че си велик и този шум заглуши гласът на морето. Нещо като „Да живей 11-я конгрес на БКП!", „Да живей 13-я конгрес..." и т.н.
Дамян Койчев
