На българското военно гробище в унгарския град Харкан бе отбелязана 70 годишнината на Дравската епопея. Отслужена бе панихида в памет 3300 български войници, чиито кости лежат в унгарската земя.
В Харкан са погребани 1439 българи. Наред с представителните лица около министър Николай Ненчев пред бойните си другари сведоха глави около 50 оцелели живи ветерани от Втората световна война, повече от които са над 90 годишни.
По-рано ветерани и потомци се поклониха пред паметта на 600 български воини, загинали в операцията срещу немците край Сремска Митровица по време на Втората световна война. В края на първия ден на похода по стъпките на Първа българска армия те посетиха мемориала „Сремски фронт”, който се намира на 106 км от Белград по магистралата за Загреб. Те поднесоха венци пред каменната карта с боевете в този район в края на 1944 г. и пред стената с имената на загиналите български войни от 3 и 8 дивизия.
Ето тероичните дни и нощи на Дравската епопея:
1945, 6 - 19 март. Първа българска армия организира и провежда Дравската отбранителна операция. Тя се явява съставна част от Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт за отразяване на немското настъпление в района на езерото Балатон, р. Драва и р. Дунав.
Пред 1-ва българска армия е поставена задача да отбранява 120-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по р. Драва до Торянц и да не допусне пробив на противника. Полосата за отбрана е разделена на два участъка – Западен, който се отбранява от 3-и корпус (8-а, 10-а и 12-а пехотна дивизия; командир генерал Тодор Тошев) и Южен, или Дравски, отбраняван от 4-и корпус (3-а и 11-а пехотна дивизия; командир генерал Стоян Трендафилов). На западния участък германското командване съсредоточава 2-ра танкова армия, а на южния - 91-ви армейски корпус.
На 6 март 1945 г. в 1, 20 ч. противникът форсира р. Драва, нанасяйки удар в направление на Дони Михоляц – Харкан. Започват ожесточени кръвопролитни боеве в участъка на 4-и корпус. До 11 март 3-а и 11-а пехотна дивизия заедно със 133-и съветски стрелкови корпус водят бойни действия за ограничаване и спиране на противниковото настъпление.
На 12 март в бойните действия е включен резервът на армията (16-а пехотна дивизия). Българските и съветските части преминават в решително контранастъпление, овладяват селата Дравачехи, Дравасаболч и Дравапалконя, форсират канала Фекетевис и до 19 март излизат на р. Драва като възстановяват целостта на отбраната. В участъка на 3-и корпус особено ожесточени боеве се водят при Яко, Чекел и Сабаш където от 6 до 12 март 10-а и 12-а пехотна дивизия заедно с 299-а съветска дивизия отразяват опитите та 2-ра танкова армия да пробие отбраната.
В продължилите 14 денонощия боеве 1-ва българска армия дава 6 850 убити, ранени и безследно изчезнали, написали с кръвта си героичната Дравска епопея.
