Българският произход би трябвало да дава право и основание за пребиваване в страната, ако в Украйна си заплашен, казва за Фрогнюз вицепрезидентът на Асоциацията на българите в Украйна Светлана Драгнева.
интервю на Ана Кочева
- Каква е ситуацията при българите в Украйна към настоящия момент, г-жо Драгнева?
- Ситуацията е различна - в Бесарабия, слава на бога, е достатъчно спокойно, там няма военни конфликти или действия. В малко по-различна ситуация са българите в Таврия, Запорожка област, защото те са в близост до Мариопул, Донецк, Донбас и така, както споделят наши членове от българските дружества, приятели, познати, когато има действия или взривове, те много ясно се чуват в този регион. Затова хората се опасяват и макар в този район да е относително спокойно, те са в напрежение. Най-засегнати са българите, живеещи в Донецка и в Луганска област, имаме и такива. Те не са много, но това, което споделят хората от Дружеството на българите в Донецк с председател Анатолий Стоянов, е, че те са в сериозна опасност. Което се отнася не само до българите, а въобще до живеещите по тези места. Тази опасност на първо място е за живота им, на второ – хората нямат никакви хранителни продукти, лекарства и се обаждат и молят да изпратим хуманитарна помощ. Самият председател заяви, че хората са подложени на огромен стрес и на голяма паника и някои от тях умират не само заради това, че са били в зоните на военни действия, където се стреля и взривява, но и поради сърдечни пристъпи, предизвикани от стресовата ситуация. Това е така, защото те не виждат края на този конфликт и как ще продължат по-нататък живота си. Някои пък се опитват да излязат от зоните не през пропускателните пунктове, а да избягат през полетата, а те са минирани и се взривяват. Изобщо ситуацията е кошмарна…
- Това означава всъщност, че хората там живеят в перманентна обсада?
- Тези две области – да! Там от едната страна е украйнската армия, от другата – опълченците.
- Все пак, ако тези хора поискат да отидат другаде при роднини, има ли изход?
- По някакъв начин някои успяват да излязат. Или се договарят, или заплащат.
- Вярно ли е, че се мобилизират приоритетно хора от малцинствата?
- Не е съвсем вярно! Мобилизират всички. Но все пак там, където компактно живее една или друга национална общност, мобилизират повече от нея. Когато през зимата стана въпрос за мобилизация и българите протестираха, се предизвика напрежение, за което ние предполагаме, че е било може би нечия поръчка. Като че ли стана специално, за да се създаде безпокойство и напрежение в Одеска област. Умишлено! И тук трябва да подчертая, че българите изобщо не са сепаратисти. Има симпатизанти и на едната страна, и на другата, но нищо повече. Но пък всеки е в правото си да симпатизира на една или друга политика или държава. Това, което мога да кажа, е, че българската общност в Украйна, както и другите, живеят в една държава и никой практически не е за разцепване на държавата. Всички са за целостта, за мир, за спокойствие и за икономическа стабилност.
- А стои ли дилемата: ЕС или Русия?
- Тази дилема постоянно се превръща в средство за информационна атака както от страна на руските, така и от страна на украинските медии. Но на този етап тя не бива да стои, защото първо трябва да се разреши военният конфликт, стресът у обществото трябва да се премахне и тогава хората нека сами да преценят и да има референдум. През последните две години, когато се говореше за евроинтеграция, на нито едно ниво – нито по медии, нито на кръгли маси – не стана едно обширно обсъждане за плюсовете и минусите на евроинтеграцията, както и за плюсовете и минусите на митническия съюз с Русия. Това е проблемът. Хората бяха поставени в заварена ситуация, без право на избор, на мнение и без информация какво ще им даде това лично на тях, както и на цялото украинско гражданско общество. Преди като че ли имаше някакво географско разделение – про и контра ЕС или Русия, но сега нещата не са същите – дори тези, които са били проруски ориентирани гледат по друг начин, както обаче и прозападно настроените, те също промениха гледната си точка. Когато в държавата, в която живееш, в твоята къща, идва паника, идва смърт, идва заплаха, тогава вече не мислиш как да се ориентираш, просто мислиш как да се спасиш.
- Опитва ли се българската държава да протегне ръка в процеса на това спасение?
- Слава богу, там, където компактно живеят българите, няма военни действия и дано да няма, за да не се получи бежанска вълна. Но тези българи, които са в засегнатите райони – Донецка и Луганска област – имат нужда от хуманитарна помощ и много от тях също така желаят да се преместят в България. Проблем има обаче в това, че голяма част от тези хора, които са с български произход, живеят в семейства със смесен брак. По какъв начин да дойдат всички те в България? В края на февруари премиерът след срещата си с председателя на Асоциацията на българите и народен депутат Антон Кисе взе решение да се създаде Координационен център при ДАБЧ. От наша страна ние трябва да информираме наистина ли тези хора са от български произход, наистина ли са засегнати; т.е. да подпомагаме отговорните държавни институции с информация. Засега е имало само 2 или 3 заседания. Но е необходимо специално решение на МС за българите в Украйна, специално от тези региони, по какъв начин да могат да се преселят, тъй като те не могат да получат виза D (за дългосрочно пребиваване – б.ред.). За нея са необходими документи, които не може да им се предоставят, а хората няма къде да отидат и тук се появява едно несъответствие, което би трябвало да се разреши в най-близко време. Но подчертавам, това зависи от държавните институции, от държавните служители. Що се отнася до хуманитарната помощ, от Червения кръст ни информираха, че в момента се обсъжда как ще бъде пратена тя.
- А има ли макар и по-редки случаи на бежанци тук?
- Има!
- Къде са тези хора?
- В Гурково. Там един бизнесмен има предприятие, в което нае на работа вече около десетина човека. Те са дошли по свой самостоятелен път. Но те идват с виза С, т.е. за 90 дни. И след 3 месеца трябва да напуснат държавата, не могат да се регистрират за продължително пребиваване. На тези хора няма необходимост да се дава статут като на сирийските бежанци, ние сме от друга категория. Българският произход би трябвало да дава право и основание за пребиваване.
