„За да има истинска реформа, трябва да има разместване не на тухлички, а на темели и основи”. Това заяви пред БНТ адвокат Михаил Екимджиев по повод обявените извънредно от властта идеи за промени, свързани със съдебната реформа, които включват разделяне и нов състав на Висшия съдебен съвет, парламентарен контрол на главния прокурор и промени в Конституцията.
Според Екимджиев прокуратурата „някак е запазена в сянката на съдебната реформа, спря да се говори за реформи в прокуратурата в последно време“. Той припомни идеята на правосъдния министър Христо Иванов за външен одит на дейността на държавното обвинение през последните години, която „сега е тема табу“.
Адвокат Екимджиев зададе един фундаментален според него въпрос: „Има ли смисъл от самоцелно поддържане на стабилността на една система, каквато е съдебната система в България, в настоящия ѝ вид?“
Според него стабилността на една институция, на една политическа система е обществена ценност тогава, когато тази институция работи в интерес на обществото. “Когато тя е компрометирана, когато тя е доказала, че вреди на обществото, няма здрав разум тя да бъде допълнително стабилизирана и да стискаме зъби да изчакаме мандата ѝ, че да навредят още повече”, бе категоричен Екимджиев.
Той посочи като пример за вреда калпавите назначения на ВСС, скандалите в Софийския градски съд, липсата на контрол върху случайното разпределение на делата – всичките извършвани под благосклонния поглед на ВСС.
„Този ВСС е най-вредният, откакто тази институция съществува“, смята адвокатът. И цитира бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей: “Съдебна реформа е немислима, ако правилните хора на са на правилните места в правилното време”. Според Екимджиев това е ключът за решаване на проблема.
„Проблемът не е в разделянето на ВСС, проблемът е в това, че назначени от него неподходящи хора са се оказали на възлови, на ключови места, а точно те дават облика, дават физиономията, дават и начина, по който функционира съдебната система, а той е вреден за обществото. Те са резултат на задкулисно кадруване", каза адвокатът.
Най-важното според него е не какво се случва със съдебната система, а какво става с антикорупционната стартегия. Притеснявало го, че новият антикорупционен орган, който е замислен да съществува и обединява функции от БОРКОР, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Сметната палата, няма разследващи функции.
„Тежката артилерия на една институция, която иска истински да се бори с корупцията по високите етажи, е точно разследващата функция“, подчерта юристът. И поясни, че в момента от гледна точка на действащата Конституция няма кой да разследва главния прокурор, дори при категорични данни, че той е извършил престъпление.
