НОВИНИ

С предложените изменения в Закона за адвокатурата се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от различни професии, в полза на адвокатите, коментира пред Фрог нюз Катя Крънчева, член на Асоциация на специализираните счетоводни предприятия.

Тези предложения са тотално неадекватни на потребностите на бизнеса, няма обществена необходимост за тях, няма и никаква оценка на въздействието, каквато оценка е записано, че следва да има в програмата на правителството. Предложения биха взривили стопанския живот, ако се приложат по начина, по който са предложени. Те са особено вредни и опасни за малкия и среден бизнес в България, посочва специалистът.

Дейността на счетоводните предприятия е свързана с ежедневно устно и писмено консултиране на клиенти. Ние работим и консултираме клиенти по редица данъчно-правни, трудово-правни, осигурително-правни и финансово-правни въпроси. По възлагане от клиенти, ние пишем такива становища. Това са области, в които ние сме специалисти. Това е част от нашата дейност. Неприемливо е тези дейности по консултиране да се окачествят само като адвокатски и да се забранят да се извършват от неадвокати.

Пример, който дори не е свързан с данъчен закон: Няма да имаме право да консултираме клиентите си да не плащат в брой повече от 15000 лева, каквото е изискването на Законът за ограничаването на плащанията в брой. Тоест, ако клиент поиска от нас съвет за предстоящата такава сделка, то се оказваме в хипотеза, ако го консултираме ние като счетоводно предприятие да си навлечем огромни санкции, стигащи до 10 000 лева. Другата хипотеза е да не консултираме клиента, за да не се превръщаме ние в закононарушители, и тогава той да си навлече отново доста големи санкции по приложимия закон.

Ако счетоводните предприятия нямат право да извършват тези консултации, това ще постави малкият бизнес в риск, защото малкият бизнес, не може да си позволи допълнително да наема и адвокат. Ние извършваме тези консултации, като част от обслужването. В повечето случаи, клиентите дори не заплащат отделно за тях, обяснява Крънчева.

Абсурдна е забраната на чл. 150 да извършваме дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, а именно - представителство пред всякакви административни органи и служби, забраната за извършване на справки в тях, получаване на документи от тях, стига се дори до забрана за изготвянето на някои чисто данъчни документи като заявления, молби и отговори.

Тоест при така разписаните текстове счетоводните предприятия няма да имат право да отговарят на данъчната администрация по ревизии и проверки, както и да изготвят например “Заявление за регистрация по ЗДДС”.

Тези забрани не се отнасят само до съда (където всъщност е изключителното поле на действие на адвокатите), а и до редица за органи като НАП, НОИ, Инспекция по труда, Национален статистически  институт, Търговски регистър и други административни органи и служби, където бизнесът има нужда и желае да се представлява от наетия си външен счетоводител или счетоводно предприятие. Такива административни органи и служби са много.

Така ще се получи, че при всяка данъчна проверка или ревизия, фирмата-клиент ще трябва да плаща и на адвокат и на счетоводител. Защото счетоводните предприятия няма да имат право да представляват клиентите си пред НАП, да получават документи по данъчните ревизии и да пишат отговори на данъчните, каквато е практиката до сега, а трябва да се наема допълнително адвокат.

Абсолютно недопустимо е търговците да не могат да възлагат за институциите, които не са съдилища, на външни счетоводители, консултанти и най-обикновени сътрудници или куриери да ги представляват, да правят справки в тях, да получават и подават документи, за пишат отговори и заявления, каквато е търговската практика до момента, категорична е счетоводителката.

Ограничаваща бизнеса е забраната  неадвокати да изготвят и подават книжа за вписване в имотния, търговския регистър, БУЛСТАТ и други регистри. Тази разпоредба е в противоречие с принципите на Закона за търговския регистър (чл.2а и чл. 13), целящи бързина и процесуална икономия, като за улеснение на дейността по регистрация, бяха създадени заявления по образец.

Нещо повече Законът дава право на търговеца сам да подготви документите за вписване в Търговския регистър, както и да възложи на друго лице да ги подаде чрез пълномощно. С предложената промяна, търговецът няма да има възможност да възложи например на упълномощен външен куриер да подаде документите му като заявител в Търговския регистър, ако куриерът не е адвокат. С това се ограничава правото на свободната инициатива и предприемчивостта в България.

Изброените текстове са заплаха за свободната конкуренция и стопанския живот в страната. Предложените промени са във вреда на бизнеса и потребителите, защото ще се намали качеството на услугите, които до момента са извършвани от различни тесни специалисти. Освен това ще повишат цените им. Това е така, защото клиентите няма да имат възможност за свободен избор и ще трябва да възлагат споменатите дейности само и единствено на адвокати, подчертава Крънчева.