ИНТЕРВЮ

Много отдавна някой беше казал, че муха и министър се убиват с вестник. Тук някой министър да е убит с вестник? Не! Случката с Огнян е доказателство, че у нас цари путинизация. Как може да се случват такива неща?, пита Крайчовски от ФСБ.

Ивайло Крайчовски е роден е на 4 юни 1961 г. От 5-годишен свири на цигулка и учи солфеж. Първата си група сформира още в гимназията. През 1983 г. завършва естрадния факултет на Музикалната академия, в класа по контрабас и баскитара на Симеон Венков. Новината, че ФСБ търсят бас китарист на мястото на Александър Бахаров, го отвежда в студиото на Балкантон, където от множеството явили се конкуренти той е единственият, който иска да си настрои баса. Това решава съдбата му и определя безапелационно избора на ФСБ. Негова е инициативата "Цвете за Гошо" - ежегоден фестивал, който се провежда в памет на Георги Минчев.

Интервю на Зорница Сократова

- Ивайло, върху какво работиш в момента?

- Това е много труден въпрос. Аз никога не съм имал конкретна дейност, с която да съм се занимавал. Като пълномощник управлявам фондация ФБР (Фондация български рок). По някакъв начин участвам в Балкантон. През останалото време имам нова група, поредната супер група „Тарантино”.

- Разкажи нещо повече за нея.

- „Тарантино” записа албум на 11 октомври със седем парчета и се разпространява в мрежата. Супер група, защото сме супер стари мераклии музиканти, които са участвали в много супер групи.

- Защо „Тарантино”?

- Защото сме банда от бандити.

- Музикално „Криминале”?

- Да точно така. Преподобният Цвъри е автор на името. Нашето цветенце е Гери-The Queen (Гергана Добрева) на фронта. Аз и станах кръстник, тя пък мен ме кръсти-The Rock. Светослав Колев-Цвъри е Преподобният. Кирил Георгиев или бате Кире е-The Thunder. С „Тарантино” обиколихме всички софийски клубове. Тук е мястото да кажа, никой да не ходи в The Club при моят за съжаление колега Гепи, защото той взима 40% от входа без предизвестие. Просто не може така, но няма значение.Стига му толкова внимание на Гепи. Че друго какво? С ФБР подготвихме един проект в Банско, освен това което правим в София. През май е едното, което вече се казва „Гошо е с нас” и през септември другото , насочено във връзка с празника на Света София, Вяра, Надежда и Любов.Това е една постоянно действаща младежка рок сцена. Вече я направихме януари в дом „Средец”, а сега ще я пренесем в един арт център „Малка нощна приказка”.

- Какво се случва с ФСБ?

- ФСБ е от доста години ту в латентен период, ту се активизира. За съжаление след кончината на Пепи Славов, Бог да го прости, вечна му памет, нямаме конкретни планове. Може би трябва да мине някакво време.

- Какво те загрява в студеното време?

- В студеното време ме загрява моята камина.

- Значи не си абонат на топлофикация.

- Не никога няма да бъда. Много съм горд. На времето си взех апартамент на много страхотно място. Може би там трябваше да отидем. Това е така наречения „партизански квартал”. Имам си и климатик, който ме отоплява срещу ужасно малко пари.

- Как изглежда през твоите очи политическият живот в България?

- Политическият живот в България е в много сериозна криза за съжаление. Не може да не знаеш, че през годините съм бил ангажиран с дясното пространство, макар и никога да не съм бил член. Аз съм член на „Бирената партия”. Наздраве! Най-сериозното нещо в политическата криза е, че напълно умишлено някои хора окончателно размиха понятието за ляво и дясно. Това е просто генерално при положение, че хората знаят - тези са леви, тези са десни. Левите преразпределят, десните натрупват. Една елементарна политикономия - даже според Маркс и при положение, че не загубват местата и в момента. Примерно политически субекти, които се правят на десни, почват чрез популизъм да търсят лявото в избирателя. А пък 100 години лявата партия, която ужким е лява се занимава с чисто десни инструменти и в икономиката, и в обществото. Това е разврат, изключителен разврат и корупция. Корупция означава развален, а не подкупен. Тази развратност ни тъпче и това е много тежко и много гадно. Затова хората бягат в чужбина. Защото всеки човек е нормално да иска да живее в свят, в който има правила, които се спазват. А тук правилата непрекъснато се променят. И няма как да ги спазваш дори да искаш. Защото идва някаква измислена коалиция с някакви измислени нагледци. Те са нагледци. Това е точната дума, изключително нагли. Те нямат нищо общо помежду си. Те са орел, рак и щука. И само на базата на наглост те ни управляват. Това е безпрецедентно. Такава наглост не е търпял никой на света, освен през диктатурите.

- Ще участваш ли в предизборните концерти догодина?

- Най-вероятно ще участвам.

- За коя партия?

- Ама за някоя от десните, защото изборите както се казва е да избереш най-малкото зло. И аз ще ги подкрепя, защото смятам, че трябва да имаме парламентарно представителство. Пък и изпадайки от парламента, съвсем ще станем за резил, че нямаме една десница, както са казали пловдивчаните „лява хава, крива хава майна”.

-  За коя партия със сигурност не би пял?

- Нито за БСП, нито за ДПС, ама никога, просто никога, въпреки че в БСП имам много приятели.

- Според теб има ли олигарси в България?

- Естествено, че има. А най-гадното в нашия преход е, че средната класа не се състоя и нашата средна класа олигархизира обществото. Да ти задам и аз един въпрос. Кажи ми един от олигарсите, който да не е свързан с Държавна сигурност. Поне един, който не е.

- Не знам.

- Видя ли. Това е нашият преход. Какво да направим. Ама не е луд, който яде баницата, а който я дава. А кой им я дава, ние им я даваме. И как я даваме, като не ходим да гласуваме на изборите. Не отивайки да гласуваме ние им даваме баницата ей така на тепсия с поклон. Това, че имало наказателен вот на гласуване са абсолютни глупости. Това някой го измисли и го внуши и то заработи.

- Мислиш ли, че хората на изкуството са странно мълчаливи по отношение на политическата върхушка?

- Как ще са мълчаливи? Друг е въпросът за чуваемостта. Жоро Торнев и Тончо Токмакчиев правят много хубава политическа сатира в „Шоуто на канала”. По TV 7 има „Говорещи глави”. Въпросът е в чуваемостта. Никой не си го премества. Кучетата си лаят, керванът си върви. Коалицията – „ти го плюеш, то вика дъжд го вали”. Значи това не е истинско гражданско общество. Много отдавна някой беше казал, че муха и министър с вестник се убиват. Тук някой министър да е убит с вестник? Не! Но ние пък не се отказваме. След случката с Огнян аз веднага се обадих в сутрешния блок и казах, че това е путинизация. Как ще се случват такива неща в България? И някой премести ли си го? Ама аз да си го кажа. Къде е свободното слово, така нареченото движение „Свободно слово” – Ясен, Нери, Бойко Станкушев? Къде отиде това свободно слово? Маргинилизира се. Нери я купи ”Овъргаз”. Сашо и даде заплата и тя млъкна. Е къде отиде свободното слово? Направи нещо добро, остави го на тротоара. Ако никой не го вземе, значи не го заслужава, но ти си го направил.

- Имаш ли си любимо парче от репертоара?

- Ми уф, не. Не нямам една любима, всички са ми любими.

- А имаш ли песен, която от много повтаряне ти е омръзнало да я свириш?

- Ти да не мислиш, че ми се свири „След 10 години”? Аз ще ти разкажа една случка. Тя е разказвана много пъти не само от мене. Даже не си спомням през кои години е било, може през 80-те. Абитуриентски бал. Всички абитуриенти се веселят. Един се е отрязал вече. Издебва една пауза и вика: „ Абе хайде дай „След 10 години” и да си ходиме”. И така всички просто са свикнали, че „След 10 години” се свири за финал. А тази песен е 3 акорда на китара, но е феномен, който според мен 50% се дължи на текста на Мишо Белчев. Защото Мишката е много сензитивен човек. Това е божията промисъл. Той в четири фрази е вложил нещо, което всеки може да си го тълкува по себе си. Ето това е дарбата на хората на изкуството. Но това не е талант, защото талант е първата парична единица в Персия. Талант веднага е халтура. Дарбата е “gift”, божи дар.

- Какво пречи на българите да живеят в нормална европейска държава?

- Ти задаваш отговор, който не е правилен. България е нормална европейска държава. България е член на НАТО и ЕС. Аз затова не станах член на СДС, а на „Бирената партия”, но участвах във всички тези неща, където скачахме, за да може сегашният ни президент, който тогава пишеше писма на Милошевич „другарю Милошевич ние ви подкрепяме във вашата справедлива борба срещу агресора на НАТО”, да подпише пакта за НАТО. С коя ръка този успя да го направи? Така че ние живеем в страната на чудеста.

Кобургът се набута да подпише за ЕС. Мони Паси даде много, както и Надка Михайлова. Някой ден паметник трябва да му се издигне на Костов, само единствено за косовската криза. На него му побеля косата, а Надка истеризира. Страхотен натиск от страна на американците.

- Какво мислиш за нови изпълнители и групи?

- Младите групи се развиват много добре. Пишат музика, имат интерес. Доста от тях поне половината, което не е малко имат поглед за музиката. Имат идеи. Най-важното в рока е да имаш какво да кажеш, а те имат. Пишат си текстовете, някои от тях на български, някои на английски. По-голяма част от тях учат в Лондон, Страстбург и други места. Това е много хубаво. Това е глобализацията. И така трябва да бъде. Те имат какво да кажат. И както казваше бате Гошо, Бог да го прости, идват нови певци, нови щурци и ФСБ. Рокът е като цвете върху паважа. Той избуява въпреки всичко. Както и икономиката в България бива въпреки тройната коалиция, въпреки всички видове управления, въпреки всичко България има разстеж по-голям от средния в цяла Европа. Примерно само Ирландия и Литва леко ни бият, но ще ги наваксаме.