Добре, че са политическите ваканции, в които и общество, и политици временно си дават почивка от скандали, че да обърнем внимание и на хората на изкуството. Всъщност културната новина някак винаги е възприемаме като положителна, т.е. рядко й обръщаме внимание. Пък и културтрегерите не дават често поводи за скандали, защото скандалите най-често са за пари, а в българската култура и изкуство отдавна пари няма.
В последните няколко дни обаче все пак някакви хора, които са призвани да ни радват с таланта си все пак напомниха за себе си. Първо, макар и плахо „скочиха“ балерините, защото ще им повишат още повече възрастта на пенсиониране. Второто вече си беше истински скандал - тенорът от хор „Йоан Кукузел” Георги Петров, беше уволнен защото в социална мрежа изразил възмущението си, че не иска да пее в Париж само срещу 35 евро командировъчни на ден.
Странното е, че и в двата случая реакция от страна на съюза, който в България е призван да защитава интересите на музиканти и танцьори – Съюзът на българските музикални и танцови дейци нямаше. Нито ред, нито звук, нито стон. Всъщност странно може да се окаже, че голяма част от българските граждани даже не знаят, че такъв творчески съюз съществува...А той не само, че го има, при това от 114 години, но даже само след броени дни - на 25 и 26 април 2015 г. ще проведе 21-вия си по ред Конгрес.
Но вместо да се занимават с многото проблеми натрупани през годините в сферата на музиката и танца, ръководството на този съюз, типично по български се занимава.....със себе си. Ежби и взаимни обвинения в не добро управление и стопанисване изобилстват на драматичните последни заседания на Управителния съвет споделят негови членове. Какво пък толкова делят ще се запита човек? Една творческа база в Боровец и годишен бюджет, който със сигурност се изразява в някакви хиляди лева не надхвърлящи и стотицата. Както пише във всеки устав на неправителствена организация основното перо за приход е членският внос..А какъв членски внос да събереш от своите членове, чийто заплати като реален приход много често граничат с минималната работна заплата.
Проблеми много, но и спряганите имена за нов председател също не са малко – близо 20. Първото е на досегашния председател проф. Петя Бъговска, която на предишния конгрес на съюза беше подкрепена като човекът на дългогодишния председател на Съюза проф. Жени Захариева. Вероятни кандидати за поста са и двама от досегашните заместник-председатели оперният певец Цветан Цветков и дългогодишната учителка в Националното музикално училище в София Боряна Миролескова. От диригентското лоби упорито се твърди, че ще застанат зад кандидатурата на дългогодишния диригент на Варненска опера Христо Игнатов.
„Атрактивна” кандидатура, в пряк и преносен смисъл, с желание да оглави съюза е мецосопраното от Музикалния театър Марияна Арсенова. Тя освен с многото и все централни оперетни партии е атрактивна и с това, че преди няколко години, като художествено-творчески директор на Музикалния театър не се поколеба да уволни близо 30 свои колеги, повечето водещи солисти като нея. Дали делегатите на конгреса, предимно музиканти, вече са забравили тази „малка“ подробност ще се разбере в неделя. Твърде възможно е паметта им да се окаже къса, а и известно е, че на такива форуми присъстват предимно мъже. Те доста често гласуват с очите си, а не със разума си. В Националната музикална академия „Панчо Владигеров” пък се шушука, че сегашният ректор проф. Димитър Момчилов ще се опита да наложи поредния тромбонист, който да оглави музикантите - Станислав Почекански ръководител на Учебния отдел на ВУЗ-а. Друг възможен нов председател е и диригентът Деян Павлов – главен диригент на Плевенската филхармония.
На предстоящия си конгрес музикантите са предвидили промяна в устава на Съюза. И дано са се убедили, че формата на досегашното управление, в което Управителният съвет се състои от 94-ма души не е никак ефективна. Всеки може да прецени колко пъти, за три години мандат, заседанията на този УС са имали кворум и да си зададе въпроса колко пъти този управителен съвет се е възползват от възможността дадена в ЗЮЛСЦ да се заседава и вземат решения при така наречения падащ кворум. И дано вече са осъзнали, че творческата функция и активност на този Съюз е много по-важна от синдикалната му такава. Активност има до толкова до колкото веднъж и по-рядко два пъти годишно от УС пишат я декларация, я обръщение до всички институции, колко е „мизерно” заплащането на музиканти и балетисти. И до тук. Всеки един от членовете на УС съвет е с дотатъчно много професионални ангажименти и у нас, и в чужбина, които често са планирани години напред, че за синдикално-творческа дейност и да иска не остава физическо време.
А и унесени в борбата кой да води бащина дружина в този Съюз не забелязаха, че Министерството на културата завиши и без това високите проценти собствени приходи на музикално-сценичните изкуства за тази година и през февруари т.г. въведе със задна дата минимални цени на билетите от 5 лв. за извънстоличните музикални институти и 8 лв. за столичните такива. И ей с такива едни финансово дребни хватки сви още повече и без това свития пазар на музикално-сценичните изкуства у нас.
Добромир Райчев
