Конституционната реформа на съдебната система трябва да бъде много по-мащабна от обявената от правителството. За да е успешна реформата, трябва предварително да определим, каква е целта, какво не функционира и какво искаме да променим в съдебната система. Без това не може да се върви напред, а само ще преливаме от пусто в празно. Това пише бившият главен прокурор Никола Филчев в свой анализ.
„Ефективността на съдебната система зависи от три фактора: Първо, справедливост, което означава наказанието да съответства на престъплението. Второ - бързина на наказването, защото колкото по-отдалечено е наказанието от престъплението, толкова по-малко е неговото поправително и превантивно въздействие. И трето - неотвратимост на наказанието, което означава след всяко престъпление неизбежно да следва наказание.
Днес съществува изключително развита система от многобройни контролни органи в съдебната система - инспекторат на ВСС със сътрудници, Министерство на правосъдието с безброй инспектори и сътрудници, Висш съдебен съвет със сътрудници. Всички тези контрольори получават твърде високи заплати. А резултат от тяхната контролна дейност не се вижда. По-точно – те не работят. Не извършват контролна дейност. Виждат се само някакви началници, които като замаяни обикалят телевизиите и облъчват обеднелия, болен и смачкан народ с лозунги, как щели да направят съдебна реформа, тия щели да махнат, ония щели да сложат и така да оправят работата. Пита се, щом като състоянието на правосъдието е толкова лошо, къде са отчетите на контролните органи. Какво проверяват те и какви са резултатите от техните проверки. Анализира ли се дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби ? Какви изводи са направени ? Какви са пороците в тяхната работа и какви мерки предприемат контролните органи за тяхното отстраняване и наказване на виновните магистрати? Каква отговорност понасят магистратите за извършените нарушения на процесуалния и материалния закон ? Щом като въпросът за съдебната система е толкова важен, всичко това трябва да е публично, да се сложи на масата и да е под погледа на обществото. А истината е, че такава контролна дейност изобщо не се извършва.
Преди 42 години, когато започнах професионалния си път като районен съдия, действаше проста и ефективна система за контрол в съдебната система. Идваха инспекторите от Министерството на правосъдието и Върховния съд, проверяваха и до един месец Министърът на правосъдието наказваше виновния за извършеното нарушение. И това се публикуваше на последната страница на Бюлетина на Министерството, който беше най-страшното четиво. Днес процедурата е усложнена до абсурд. - След продължителни тайни и явни сигнали до ВСС се създава комисия, която извършва сложна проверка и предлага на друга комисия, която предлага на Висшия съдебен съвет и той в пленарния си състав от 25 души определя наказание, което се обжалва пред тричленен състав на Върховния административен съд, а след това неговото решение се обжалва пред петчленен състав на ВАС. Като че ли тази процедура е направена с цел да прикрие виновния магистрат и да осуети търсенето на отговорност от него.
Контролът на Върховния административен съд върху кадровите решения на ВСС е противоконституционен. Конституцията постановява, че ВСС налага тежките дисциплинарните наказания. Той назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. А като се приема, че решенията на ВСС подлежат на обжалване пред ВАС, с това се пренася решаването на въпроса в друг орган – в съда. Първо, това противоречи на Конституцията. Второ, по такъв начин се създава възможност наказаният от ВСС магистрат да избегне наказанието. Трето, решаването на въпроса се забавя твърде много. Обикновено скандалните решения се обявяват през лятото или по Коледа.
Безспорно е, че целта на съдебната реформа не може да бъде да се махнат тия членове на ВСС, за да назначим нашите, т.е. симпатизантите на нашата партия. Много често настоящите членове на ВСС са били назначени също от управляващата партия.
Мандатът на ВСС може да се прекрати само на конституционно основание, т.е. само на такова правно основание, което е предвидено в Конституцията. Това прие Конституционния съд преди двайсетина години при последното предсрочно прекратяване на мандата на ВСС”, казва още той.
