България бе най-употребяваната дума още през двата дни на 47-я конгрес на БСП. След нея се нареди думичката „демокрация". Свикнали сме зад прикомерната употречба на тези думи да се скриват много неизречени неща, за които все не стига смелост или пък не е „подходящ момента".
Партийните конгреси обикновено са именно такива неподходащи места. В смисъл „да не се излагаме пред чужденците". Дисциплината и самоцензурата бележат форумите на БСП с рутинни и дори проверени предварително изказвания и призиви за единение пред опасността някой отстрани да наруши статуквто. Дори онези членове на партията, които в делничния ден си позволяват да извадят някоя и друга кирлива риза от живота на „столетницата", на конгресите приемат хрисим вид и се оставят на общата терапия - народ и партия единни. Изключенията винаги са били с лоши последици за авторите им.
Оптимизъм и самочувствие. Това демонстрира ръководство на партията. Конгресът бе предшестван от клип, който се превърна в обществено и медийно събитие, каквото и да значи това. Едни го обявиха за тотален провал, а за Кирил Добрев, негов инициатор той е триумф на философията на приемсвеността в БСП. Така вероятно мислят много от социалистите. Както сам Станишев обобщи след като разказа индианска приказка, всеки може да прецени кой вълк в себе си да храни - добрият или лошият. Презумцията е, че социалистът е човек, който няма как да хвърля мръвки на озъбения звяр. Той си отглежда добрият вълк Лупи, каквито и асоциации да навява това.
Друга предконгресна „изненада" бе авторски текст на председателя на партията Станишев. ПР-ите го нарекоха „книга". Всъщност става дума за брошура от рекламно-идеологически жанр, в която най-разчупени са вътрешните подзаглавия. Корицата обаче е повече от претенциозна. На нея образът на Станишев е обграден от портрети на Джон Ленън, Тони Блеър, Енгелс, Ботев и др. Тук е и ликът на президента Първанов, малко над Станишевия, сякаш бащински наблюдава развитието на партията и нейните лидери, които той изостави заради по-висша мисия. Повече скромност нямаше да навреди...
Но да се върнем към любимите „България" и „демокрация". Зад тях от години охолно си живее елитарната партокрация, която все повече е убедена, че народът е толкова тъп и нито вижда, нито надушва кой се спотайва отзад. Хайде сега, не ядем доматите с колците...
„България" и „демокрация" са паролата на партийните устатковци, която трябва да означава единствено, че обичат Родината и мислят денонощно за нейното добруване и добруването на българското население. Нещо, в което не вярват дори щедро хранените гълъби пред Народния театър.
Какво каза още Станишев: „На този конгрес трябва да поговорим за себе си - кои сме ние, какво искаме и как възнамеряваме да реализираме своите идеи. Основните послания, които трябва да отправим към хората са три: първото е, че партията е обединена около една идея и една политика. За тяхната реализация БСП трябва да приглуши всички дребни и лични разногласия. Второто е, че партията се развива и има ясна представа как трябва да изглежда обществото за в бъдеще и с какви политически методи ще си служи. Третото послание е, че БСП се обновява, че търси и намира начини да привлича към своята кауза нови и млади хора, защото единственото бъдеще на БСП е на демократична, отворена и динамична партия". Изключително оригинално, нали? Каза още много неща в този дух. Ударни дози оптимизъм, двайсетина специално подбрани числа, които илюстрират триумфа на управлението, малко другарска критика и два-три абзаца с трогателни препратки от личен характер. Така бе забъркана сместа, която циментира партийната къща не само да оцелее на следващите избори, но и да промени своята фасада, като сграда по проекта „Красива България". Какво става вътре не е толкова важно.
Според Станишев в обозримо бъдеще страната е обречена на коалиционно управление. „БСП, НДСВ и ДПС издържаха първия си труден изпит. За останалите нищо не се знае, но не изглеждат готови за изпитната сесия", каза председателят на БСП.
Относно световната икономическа криза Станишев заяви, че тя се различава по това, че реабилитира социалистическия проект и в този смисъл е шанс за социалистите. Станишев апелира към стремеж за свободно, солидарно общество на равните шансове и равни възможности или с други думи - социализъм. Затова той подчерта, че не може да има стабилно управление на България без участието на БСП и добави, че в момента България е много по-стабилна в сравнение с останалите европейски държави и „това не е просто късмет, а се дължи на политиката, която водим".
Както се казва: скромно, но от сърце!
Искам да припомня на превъзбудените делегати на конгреса, че за голяма част от техните съседи, колеги, съграждани и съселяни думичките „България" и „демокрация" отдавна ги няма. Те не са в живота на част от обществото от доста време. Мястото им е заето от корпорации, политически величия, олигарси, кредити, тв реклами за пасти за зъби, запек, кремове против бръчки, реалити шоута, медии, загиващи и отдавна загинали предприятия, запустели земи, пратени от Брюксел и не стигнали до адресатите милиони, фолкзвезди, поръчкови убийства, спортни разочарования, културен разпад, алкохол и дрога, съсипани планини, гори, плажове, язовири и реки, сватби на манекенки с богаташи, изкуфели от унижение и мизерия пенсионери, агонизиращи институти, корумпирани ченгета и магистрати, зле облечени и нахранени учени, добре облечени бизнесмени, бездомни кучета, санирани наполовина панелки, отчайващи сметки за парно и ток, пътища на дупки и непостроени магистрали, парите за които отидоха за яхти, дворци, „Дон Периньон" и скъпи курви... Няма България и демокрация, другари. Не и такава, каквато се опитвате да ни нарисувате в зала 1 на НДК. Има бизнес. Бизнес, бизнес и политика. Откакто Аспарух е заселил тези земи това е главното. Левски и Ботев са само доказателство за това. Тяхното дело и слово бяха търгувани през годините с лека ръка от всеки партиен вожд, от всяка мижитурка, прочела написано слово по силата на протокола пред градски, селски или национални тържества. Хвалят ги, за да се отъждествяват с тях. Портретът на Апостола „краси" кабинета на всякакви партийни и държавни лекета, сякаш е част от мебелировката. Тръпки да те побият от погнуса...
Няма България и демокрация, но има много повече САЩ, Русия и ЕС. Идентичността остана тема за платени с чужди пари семинари и кръгли маси. Сигурно не е далеч времето, когато за нас, българите, чужди учени ще разказват, както Станишев разказа индианска приказка пред червените делегати... Не знам само от българския вариант на приказката какви поуки могат да се извлекат освен една единствена: продадеш ли си душата и рода, оставаш без бъдеще. Който не вярва, нека преброи нешите момчета и момичета, плъзнали по света да търят развитие и препитание.
Но и това не е всичко. Днес дори мечтата вече не е Америка, нито Западната цивилизация, а силикона, пачките и простащината. Това е всепобеждаващата формула, която немалко млади искат да докопат със спринцовка във вената или за една нощ на абитуриентския бал. В мечтата има място и за политическа кариера, стига да е гарантирано, че ще се овъргаляш във власт и пари. Това са копнежите дори на най-изтъкнатите и шумни „млади" партийни лидери, водещи след себе си платени малобройни кръжоци по интереси. За тези неща обаче на конгреса на БСП не стана въпрос. Те са грочни и убиват съвестта.
Сигурно е опияняващо да вярваш, че всичко започва и свършва с твоята партия. Още по-вълнуващо е, когато стотици край теб ти повтарят, че всичко е наред, че си незаменим, велик и обичан, че си ръководителят-слънце. „Не ние, а хората искат да управляваме втори мандат", заявява скромно Станишев. Народомерът ли показва така или верните социолози?
На конгреса не се отвори дума и за интригите в партията и в управляващата коалиция. Демонстративно бяха загърбени всички намеци и съмнения за корупция, далавери и превръщането на партийни лидери в проводници на корпоративни интереси. Дали премълчаването на този факт е условие един конгрес да се превърне в „градивен", „възторжен" и „исторически"? Аз съм се научил да не вярвам. Много пъти това, което сме замисляли, римляните са го разваляли. Най-лошото е, че винаги се е оказвало, че са им помагали хора от двора ми, от най-близкото обкръжение. Дали ви казах нещо ново? Надали... И да не забравя: голяма работа сме ние - от мен нататък, всяко по-масово събиране е все "историческо".
Севт ІІІ, тракийски цар
