„100 години арменски геноцид“ от Карник Бадваганян е част от поредицата „Спасената история“ на ИК „Изток-Запад“.
По повод кръглата годишнина излезе от печат книгата „100 години арменски геноцид“ на Карник Бадваганян. Авторът търси отговори на въпросите: извършен ли е геноцид над арменския народ?; какви перипетии са преодолели германците в продължение на седем години, за да признаят Холокоста над евреите?; защо турците не успяха да сторят това, макар и след 100 години за арменския геноцид?
В книгата са разгледани подробно исторически събития, свързани със съдбата на арменския народ: Първата султанска харта, епохата на Абдул Хамид II, Сасунското въстание, въстанието в Зейтун, докладът на патриарх Мъгърдич Хримян, майските искания за реформи в населявани предимно от арменци вилаети, възникването на опозиционни движения в Османската империя, трагедията в Адана, Първата световна война, решението за депортация, завръщането от депортация, Кемалистката революция, Международната харта за правата на човека и арменският въпрос и др.
За да се опита да разкрие по-лесно етиологията на арменския геноцид, авторът смята за необходимо да се проследят основните управленски проблеми на Османската империя, възникването на Младотурското движение и неговите преобразувания. Изданието „100 години арменски геноцид“ съдържа документи и карта за депортацията и бежанските пътища на западните арменци.
Това е осма книга от поредицата „Спасената история“, чието начало беше поставено през 2013 г. с текстовете, посветени на България и на българския народ по време на Междусъюзническата война, в труда „Живата истина“ на Павел Милюков. Сред заглавията в поредицата са още: „Македония и Българското възраждане“ на Симеон Радев, „Лятото на 1913 година“ на Георги Илиев, „Диктаторът. Животът на Стефан Стамболов“ на Антон Страшимиров и др.
Откъс от „100 години арменски геноцид“, Карник Бадваганян
Първата световна война
Парламентарната практика довежда до ясното открояване на двете основни и взаимно противопоставящи се възгледи по отношение бъдещето развитие на страната: националистическо и либерално. Либералите основават партия под наименованието „Либерален съюз“ и формират своя фракция в парламента (21.11.2011 г.). От техните среди са членовете на правителството.
В процеса на съвместното им съществувание са налице множество политически интриги, някои от тях са доста драматични.
Към тях трябва да добавим и опасностите, надвиснали над Империята отвън. Австрия анексира Босна и Херцеговина, България обявява независимост, остров Крит се присъединява към Гърция, Италия напада Османска Триполитания. През 1912 г. балканските държави се обединяват и с общ ентусиазъм нападат Империята. Значителна част от европейските земи на Империята преминават към победителите.
В така създадената ситуация в парламента надделяват националистите. През януари 1912 г. предизвикват разпускане на парламента. През април същата година провеждат нови избори, които са толкова успешни, че от общо 275 депутати, само 6 са в опозиция. Същият парламент е разпуснат на 5 август същата година (вж. Лит. №1в). Опозиционните лидери, за да спасят живота си, напускат страната. Едни от тях се установяват в Швецария, а други – в Гърция.
На 23 януари 1913 г. група офицери, водени от Енвер паша, влизат в сградата на правителството, по пътя убиват министъра на войната – Назим паша, поднасят предварително написана оставка на действащия Кямил паша (подкрепян от либералите). Същата оставка е незабавно подписана. Така подписаната оставка Енвер паша представя на султан Мехмед Решад с предложение за назначаване на Махмуд Шевкет паша за велик везир. Той е назначен за такъв. Убийството на последния на 11 юни 1913 г. е повод комитетът начело с Енвер паша да ликвидира всички останки на свобода и демокрация (вж. Лит. №1в). Оттогава до края на 1918 г. Империята е под диктатурата на Триумвирата – Енвер, Талят, Джемал.
За да изтрие следите от пораженията от Балканската война, правителството на Империята полага усилия за укрепване положението в страната. За тази цел пристъпва към провеждане на следните мероприятия:
Ø В областта на икономическото развитие на страната:
· сключва договори за получаване на заеми отвън в размери, недопустими дотогава;
· предоставя концесии на фирми от Франция, Германия и Великобритания за строителството на жп линии, пристанища и обществени сгради. Тези концесии, в процеса на изпълнението им, формират обособени зони на влияния на изпълнителите.
Ø За консолидиране на мюсюлманското население формира организации в почти всички мюсюлмански селища за разясняване идеите на пантюркизма.
Ø За да не бъдат пренебрегнати арабските народи, предоставя широки права за ползване на арабския език като език на Корана.
След убийството на великия везир Махмуд Шевкет паша са създадени достатъчни основания за провеждане на операции за налагане властта на Триумвирата. За тази цел се създава специална организация „Ташкилати Махсузе“. Тя има за задача да провежда специални операции-шпионаж, приложение на силови средства, целесъобразна пропаганда и др. Заделени са необходимите финансови и материални средства.
В международен план, при условията на разгърналата се Първа световна война, Триумвиратът външно изразява съпричастност и към двете воюващи се страни, но с „обицата“ – кой е най-близкият и опасен противник – Русия.
