АКТУАЛНО

Тя е посветена на висшето образование през ХХI в., обърнато към новите социални и културни реалности: глобализация, нови технологии, мобилност на хора и идеи.

Днес честването на 120 - годишнината на университета "Свети Климент Охридски" се отбелязва с международна научна конференция "Несигурно бъдеще: университетът в епохата на глобализация, културна хибридизация и интернет". Тя е посветена на висшето образование през ХХI в., обърнато към новите социални и културни реалности: глобализация, нови технологии, мобилност на хора и идеи. Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев посочи в словото си, че нито един университет не може да се развива сам и се надява на сътрудничество с българските университети, европейските и световните висши училища. Гост - лектори на Софийския университет са учени от различни европейски и световни университети. Вчера конференцията започна с лекция на проф. Андреас Шпеер от университета в Кьолн на тема: „Свободни умове - археология на университетската идея”. Втората лекция беше прочетена от Яник Давид от учебното заведение Ла Рош сюр Йон на тема: „Свобода, университет: хроника на един предизвестен развод”. Конференцията продължи с изложение на проф. Пепка Бояджиева от Института по социология към БАН на тема: „Университетът като катедрала”. На специална церемония беше връчена голямата награда за наука на университета на проф. Борис Гълъбов, който е преподавател по компютърна химия в Химическия факултет на СУ. Паричната стойност на наградата е 10 000 лева. По-късно през деня от сградата на Ректората  тръгна шествие на преподаватели, бивши и настоящи студенти, докторанти и политици. То  ще мине покрай на-важните държавни институции. По пътя му до  Народния театър "Иван Вазов" , където ще има концерт, в него ще се включат президентът, премиерът, председателят на Народното събрание и 80 депутати, възпитаници на Софийския университет, министрите на образованието и културата. Вечерта ще бъдат запалени 120 факли, на колкото години става Алма матер, а цяла нощ в Ректората ще има бал с маски, четири сцени и музика на живо, изпълнена от 10 групи- Уикеда, Джендема, ROOT SOULJAH, Футбол и шахмат, SENOR BUFFO&THE SYNCHRONIZERS, Габана, Конкурент, Awake, P.I., Елинор, джаз: BIG BAND на Националната музикална академия. Утре ще бъде открита мемориална плоча на седмината основатели на Софийския университет заедно с посланиците на страните, в които са учили, ще се връчи  и наградата за млад учен на Софийски университет от кмета на София Бойко Борисов. От 9.15 часа в аулата ще се проведе церемония по връчване титлата Доктор хонорис кауза на Софийски университет на проф. д-р Симон Вейл, бивш председател на Европейския парламент.
Също така ще бъде валидирана пощенска марка за 120-годишнината.

Историята на СУ "Климент Охридски"  започва през далечната 1887 година, когато министърът на просвещението Т. Иванчев издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия. На 1 октомври 1888 година занятията на Висшия педагогически курс започват без всякакъв шум, почти скрито от обществото. Курсът има за цел да дава висше образование и да подготвя учители за средните училища. Назначени са четирима редовни и трима извънредни преподаватели. Сред тях са Александър Теодоров-Балан, който е преподавател по езикознание, диалектология и общославянска етнография и бива избран за пръв ректор, Любомир Милетич, Иван Георгов,  всичките със добро европейско образование и научни изяви, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
На 8 декември същата година Народното събрание взема решение за преобразуването на педагогическия курс във Висше училище. Преподавателите веднага излагат своите искания за изработване на правилник за Висшето училище, създаването на библиотека и снабдяването и с периодични издания. Тогавашната българска общественост се прекланя пред просветата и затова я подкрепя в развитието и с многобройни актове на безкористни дарения. Сред имената на дарителите са Евлоги и Христо Георгиеви. Евлоги е банкер и търговец, а също така е известен с подпомагането на бедни ученици в чужбина, много дружества и читалища в България и Румъния. Той дарява от свое и от името на брат си място от 10 200 кв.м в София между ул.”Цариградска” и бул.”Дондуков” и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище. В отговор от 10 февруари 1896 година Академичният съвет на висшето училище се обръща към дарителя със следните думи:

 „ Бъдете уверени, че ако един ден нашата Аlma Мater успее да стане разсадник на науката, който да има значение и не само за България , виновник за това ще сте не в малка степен Вие. Вашето име ще остане свързано не само с великолепния храм, който Вие въздигате на науката, но и с нещо по-трайно – със самата наука, носителка на вечната истина.”

Йосиф Ковачев и съпругата му Екатерина, Иван Георгиев, Дора Габе са част от многото благодетели на Първото българско висше училище. В самото начало в приетия временен правилник на българския университет се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение. Физико-математическото се открива през учебната 1889/90 г., а Юридическият факултет през 1892 година. Две години по-късно Висшето училище се разделя официално на три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически. Определя се продължителността на обучението на три-четири години. Възприемат се принципите на най-напредналите европейски университети. През1900 година е приет правилник за Библиотеката при Висшето училище. През 1904 година Висшето училище прераства в университет под името „Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”. Така се поставя началото на нов етап в развитието на висшето образование в България. От 1905 година започва да излиза Годишник на Университета с официален и научен дял. От 1918 до 1923 г. се откриват четири нови факултета – Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринаро-медицински. 50 години след основаването си Софийският университет е напълно развит, европейски тип университет със 7 факултета, 72 института, клиники, семинари, с десетки чуждестранни преподаватели, със значителен библиотечен фонд и собствено списание. Висшият икономически институт, Медицинската академия, Ветеринаро-медицинският институт, Селскостопанската академия са се сформирали като отделни висши училища в периода 1947-1952 г., в резултат от закони приети от Народното събрание за отделянето на факултети и институти от структурата на университета.
През последните години някои от тези звена са възстановени в структурата на университета – Богословски факултет, Медицински факултет, образуван е и нов Стопански факултет.

Другите досегашни големи чествания  на СУ са за петдесетгодишния му юбилей, когато университетът посреща гости на 20 май 1939 г. Ректоратът се откроява с импозантната си фасада и със спуснати от балконите красиви трикольори. Достъпът на студенти е преустановен по време на тържествата. Влизат и излизат само професори, официални и служебни лица, както и пристигащите гости, които се представят на Ректора и се осведомяват за програмата на тържествата. С организацията и провеждането на честванията е ангажиран Юбилейният комитет по честванията в състав: проф. протопр. д-р Стефан Цанков, проф. д-р Михаил Арнаудов, проф. д-р Любомир Чакалов и други. Осем комисии следят за екскурзиите и пътуванията, забавите, настаняването, гала-приема в Университета, значките, медалионите и бюстовете на заслужилите професори, участието на студентите. На 20 май, в събота, се провежда първата среща с чуждестранните представители в големия салон на БАН. На заседанието присъстват над 100 души. За тържествата пристигат общо 162 души, в чийто брой са 114–те официални представители, почетните доктори, нарочно поканените и съпругите на някои от тях. Представени са 81 университета от Германия, САЩ, Белгия, Естония, Финландия, Франция, Великобритания, Индия, Нова Зеландия, Гърция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Швеция, Швейцария, Сирия, Чехия, Турция и Югославия, 11 други висши учебни заведения,15 академии на науките, 18 научни институти, институции, дружества и т.н.

Университетската празничност достига своята кулминация по време на тържественото отбелязване на 100-годишния юбилей на Университета. Организацията по подготовката на юбилея започва още от 1986 г. със създаването на организационен комитет и оперативно бюро за честванията. Дейността се осъществява в няколко основни посоки – рекламно-сувенирна, издателска, художествено-естетична, международна, връзки с обществеността, юбилейни отличия, юбилейно честване. Създадени са контакти с всички медии, които откриват свои рубрики “100 години Софийски университет”. Разпратени са покани до над 400 души видни учени – гости, за четене на лекции и за участие в международния симпозиум “Университетското образование през XXI в. – промени, проблеми, тенденции”.

Юбилейните тържества по случай 100-годишнината на Университета се провеждат в дните от 3 до 8 октомври 1988 г. С академични церемонни са съпроводени проявите, свързани с тържественото откриване на стотната учебна година (1.10.), тържествените сесии на факултетните и научните съвети (3.10.), награждаванията с почетния знак със синя лента на 36 видни университетски учени, на 21 чуждестранни гости, с юбилейния медал “100 години Софийски университет” на 141 ветерани на Университета (1.10.) и 250 граждани със заслуги към Университета (3.10.). Особено представително и впечатляващо е академичното юбилейно шествие на 7 октомври 1988 г. начело с Ректора на Университета проф. д-р Минчо Семов до Националния дворец на културата, където се провежда тържественото събрание и бал-концертът.

Frognews.bg