Изследователите на пенсионното дело у нас продължават да спорят за началната дата на социалното осигуряване. Едни от тях приемат, че то започва със Закона за пенсиите на учителите, утвърден с Указ № 162 от декември 1888 г. на княз Фердинанд.
Според други – със Закона за пенсиите за инвалидност, приет през 1886 г. Всъщност още в Конституцията на Княжество България от 16 април 1879 г. в чл.166 е записано: „Длъжностните лица, които са назначени на служба от правителството, имат право да добиват пенсия, основата и количеството на която ще бъде определена по особен закон”. На основата на този текст например е приет и обнародван през 1883 г. правилника за домашните слуги в София.
В чл.5 от него е записано, че когато слугата бъде обидена от господаря си, той „заявява пред „Писалището на надзора върху слугите” оплакване, което ако се окаже основателно, навлича върху нарушителя глоба, която бива от 5 -20 лв.” А чл.12 се казва: „Ако слугата се разболее, господарят му е длъжен да се погрижи и да го изпроводи в болницата, дето лекуването му става безплатно. Ако слугата остане в болницата повече от 15 дни, условието се унищожава; но слугата получава платата си и за тези 15 дни”.
През първите десетина години след Освобождението пенсиите на остарелите и болни учители, както и на техните вдовици и деца, били отпускани от министъра на народното просвещение. На 18 декември 1884 г. министър Райчо Каролев - от правителството на Петко Каравелов, моли в свое писмо Народното събрание да бъдат узаконени отпуснатите преди тази дата 66 пенсии на учители. В следващите години в бюджетите на просветното министерство вече фигурира перо “Пенсии”.
В края на 1888 г., по времето на правителството на Стефан Стамболов и министър на народното просвещение Георги Живков, е подготвен и приет първият Закон за пенсии на учителите. В § 1 от този нормативен акт четем: „Лица, които са прослужили като учители в държавни или общински училища определеното число години, предвидено в тоя закон, и след това се оттеглят от заплащана държавна или общинска служба, приемат от Държавата пенсия.”
По времето на Стамболов са приети още: Законоположението на министрите в оставка, законът за пенсиите и временните помощи на свещениците, законът за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство, законът за пенсиите на чиновниците и служителите по гражданското ведомство. Всички тези нормативни актове налагат пенсионното осигуряване в младата българска държава.
