В събитието, на което много зрители на TV7 станаха свидетели, няма нищо пиарско. Няма нищо позитивно и нищо държавническо като отношение. Дори няма нищо, което можем да определим като нормален спор. Това каза пред Фрог нюз журналистът Георги Коритаров по повод скандалните събития, разиграли се пред TV7 днес.
Ето какво още сподели той: За породен път ставаме по един много неприятен повод наблюдатели, как липсата на координация, може би недостатъчното ниво на социална чувствително и на гражданска култура сред управляващите, направиха така, че в продължение на 6 часа в България се бе създало впечатлението за извънконституционен, тотално неправомерен натиск и посегателство върху свободата на словото. Заради образа, който беше показван автентично, на присъствието на десетки полицаи в нюзрума и всички възможни помещения на TV7. Бих поставил въпроса малко по-различно. Ако има подобно събитие, не би ли следвало министърът на вътрешните работи да узнае за него не по-късно от 3 минути след струпването на толкова много полицаи и на тяхното нахлуване в медията.
Логично е в една нормална и добре организирана държава, вътрешният министър дори не три минути след събитието, а около 40 секунди след това, да е информиран. Има два възможни отговора. Или никой не е счел за необходимо да уведоми министър Бъчварова за реалните параметри на това, което се случва, или тя много добре е знаела, но е подценила ситуацията, очаквайки тя да се реши от само себе си. Тук възниква още един под въпрос. Няма ли хора, които наблюдават тъкмо от гледна точка на пиар експерти телевизиите и когато се очертае криза с подобни параметри, няма ли как тези хора да подскажат на властта, че прави непростим гаф.
Още повече, че от чутото от г-жа Бъчварова на въпрос: Кога ще падне мораториума министри да ходят в TV7, тя каза: Обърнете се към пресцентъра. Искам да разтълкувам какво каза тя. Отговаряйки по този начин тя призна, че такава забрана наистина има. „Питайте пресцентъра” означава, че пресцентърът беше изведен като над правителствена институция, контролираща поведението на министрите. Ако това е така, тогава още един под въпрос би следвало да зададем: Каква е ролята му при подобна ситуация като тази в TV7? Би трябвало да се направи анализ на потенциалните рискове от образа на събитието и ако бъдат направени верните изводи, те много бързо се свеждат до знанието на министър-председателя и на вътрешния министър, за предприемане на съответни действия. Да се случи реакция 6 часа по-късно?! Честно да си призная точно тази идиотщина никак не ми се коментираше. Човек, който уважава авторитета си на журналист е длъжен да каже какво мисли. А какво да мисля за неграмотността, какво да мисля за тази пирамида на невежеството, в каквато е превърната България?!
Да направят това нещо, означава да дадат бонус не на правилната страна в един спор. Всички знаем, че медиите са символ на свобода и обществен диалог и прозрачност. Тъкмо на това ниво реагира българското общество. Човек трябва да се раздвои по един невъзможен начин - да защитава свои колеги от тъпотата на едно решение и едновременно с това да се опита да надникне в един по-дълбок и разширен кръг от неизяснени интереси и зависимости. Какво правеше г-н Борисов през ден и то по време на първия си мандат точно в тази телевизия и то точно при Николай Бареков.? Вежди Рашидов каза, че така е бил осигурен медиен комфорт на първото управление на ГЕРБ. Тези думи още могат да бъдат намерени в Интернет и изречени в едно от неговите откровения в интервю.
От тук възниква много неприятен полъх и усещане за отношения между власт и медии, които все повече приличат на конюнктура, а не на принципно отношение, което всяка власт трябва да има като респект към независими медии, които са институции на гражданско общество. В случая, обаче се получи размяна на образи, възползвайки се от изключителната недалновидност на решението 100 полицаи да нахлуят в телевизията. За втори път от 24 април т. г, когато българският парламент гласува решение, което е инициирано от проруската партия „Атака”, която се обявява за излизане на България от НАТО и започна своя политически живот с идеологията на Волен Сидеров, наложена в неговата книга „Бумерангът на злото”, считана за творение, съдържащо антисемитски елементи, предложи решение, което по незнайно каква орбита на политическа мисъл и култура, беше подкрепено и беше насочено срещу съседна държава-Република Турция.
Тя беше единствената в света, приела през 1997 г. специален закон за задължаване на нейните институции да подкрепят пътя на България към членството на НАТО. След този подарък на класическите проруски интереси, които забиха тежък клин в южния фланг на НАТО между България и Турция, и създавайки предпоставка за влошаване на отношенията, днес е вторият случай, при който се прави подарък на същия тип интереси. Точно на 6-я час Борисов се включи по телефона и се разпореди за отстъпление. Защо това трябваше да стане на 6-я час? Но така е, когато държавността наистина е пирамида на невежеството. Сега плащаме тази цена. Тепърва ще видим още колко гафове ще бъдат направени.
Не се озадачих от това, че искаха първо да се изземат сървърите. Това означава, че някой е допуснал, че може предварително да се стигне до подобна публичност и до скандал. Ако допуснем, че бяха успели, скандалът щеше да бъде още по-голям и тогава вече не премиер, но може би и началникът на премира, както той казва, сочейки нагоре, би трябвало да се намеси, при това без гаранции за успех. Всичко това са прояви на липса на достатъчно разгърнато въображение в дълбочината на образите, които се случват.
