В ромската махала "Христо Ботев", известна още като Абисиния, тези дни е спокойно. „Чакайте да дойде средата на май и пак ще си говорим”, побърза да уточни момиче, работещо във фризьорски салон в махалата. Какво ще стане през май? – Е, как? Започват абитуриентските балове. - Значи циганите от квартала не са неграмотни, щом завършват 12-и клас? – Разбира се, че масово са неграмотни. Те не учат, ходят на училище заради помощите и за да отидат на абитуриентски. Празнуват все едно са завършили Кеймбридж, а да четат дори не могат. И рокли по 5-6 хиляди лева се купуват, който може.
Това разказа пред Фрог нюз една „100% българка” – така поне я представя свекървата. „Снахата не е от квартала, чиста българка е, много ми е добра.” Любовта между нея и момче от махалата се случила като по филмите – тя спукала гума, той пък се притекъл на помощ. И сега работи в квартала, където е отраснал мъжът й - циганската махала на път за летището. Тук е различен свят, разказва фризьорката.
На въпрос „цигани ли сте, роми ли сте”, свекървата отговаря твърдо, че е циганка. Съседката до нея обаче е на друго мнение – българка съм, обидно ми е да ме наричат по друг начин. Никога не съм се държала така, дразни ме. Аз даже цигански не говоря. Не знам и циганските традиции. Какво като целия си живот съм изкарала тук?
Къщата й е поддържана, чиста, ремонтирана. А пейките в двора й – омотани с вериги и заключени с катинар. Жената работи в училището отсреща – същото, което и тя е завършила. Сега е пенсионерка и чистачка. Навремето си мечтаела да стане лекарка. Затова я приели да учи в техникум медицински апарати, което всъщност е за монтьор на медицински апарати. Като завършила обаче, била много разочарована, като разбрала, че за лекарка й искат оценка по биология, за да я приемат в университета, но е нямало кой да й каже.
Така и ще си умра с нереализираната мечта да бъда лекар. Сега съм на 58 години, болна съм, затова съм чистачка отсреща. Иначе и други хубави работи съм имала. Работила съм си по специалността. И телефонистка съм била, разказва жената.
Тя е майка на 3 деца и с облекчение казва, че поне дъщеря й успяла да вземе висше образование. Сега се чувства щастлива в Свиленград, Певица е. Завършила библиотекарския университет. В квартала почти не се връща. И другите й двама синове се развивали перфектно – не са в училището отсреща и не искат да живеят в квартала.
Аз не знам тия нашите политици как ги мислят тези работи. Като наближат избори, идват насам, раздават по някое и друго подаръче на децата и си мислят, че всичко са сложили наред. Идват тука с музиките за изборите и това е, продължава със своите неволи другата жена.
Страшно ме дразни това, че всички политици се оправдават с това, че не знам си коя партия е закупила ромските гласове. Всички идват и всички предлагат пари, без изключение. Включително и този – Волен Сидеров, който е най-много против циганите. На мен лично са ми предлагали пари за Волен Сидеров. 50 лв., за да гласувам. И 100 да ми дадат, за него никога няма да гласувам. Не се ли вижда той как само прави скандали, възмущава се свекървата. И за други няма да гласувам срещу пари, но за този ми е най-обидно. Другите поне може и да правят по нещо.
Писна ми ромите за всичко да са виновни. А сега за тази акушерка какво ще кажете? Ако беше циганка, щяха пак да нападнат квартала ни. Както ни нападаха заради Цар Киро. Какво ме интересува мен този? Да си понесе отговорността, аз нищо общо нямам с него, аз не го оправдавам.
На жената й е обидно и от приказките как българите цял живот работели, а циганите цял живот ядели и пиели. 35 г. трудов стаж имам, работя, откакто се помня, в сферата на производството съм. Защо ще ме слагат под общ знаменател. И след това да ходя да гласувам? Няма да отида.
На въпрос гласувала ли е някога, тя отговаря – всеки път, за Бойко Борисов. И пак за него ще гласувам. Може да е всякакъв, но е най-малкото зло, убедена е жената. На въпрос от ГЕРБ идвали ли са да купуват гласове, тя отново потвърждава – всички са идвали, без изключение. Но аз съм евангелистка, ходя на църква, няма да си продам гласа никога.
За наближаващия Гергьовден, или както е известен сред циганите – Едерлез, жените разказват, че преди се е празнувал много. И все по-малко напоследък, защото хората нямат пари за агнета. Преди във всяка къща имало ядене, пиене. Аз самата не го празнувам отдавна. Все ми едно на тоя ден, не ме вълнува, казва свекървата.
Нещата, които ме вълнуват, е – сядам вечер пред Фейсбук и страшно ме дразни – циганите, мангалите, нещастниците, боклуците… И коментари от типа „Отрепали са някакъв циганин – много важно. Един мангал по-малко“, болно й е на жената.
Съседката се намесва, че няма Фейсбук и не ще и новините вече да гледа. Много ме натоварват, само лоши неща, убийства, катастрофи. Не ми стига, че работя в това грозно училище. Толкова години съм в него, обаче са ми толкова противни тези деца, че въобще не се старая да ги запомня. С никой от квартала не общувам. След като свърша работа в училището, пресичам улицата и се затварям вкъщи.
„Фрог нюз“
