При древните скандинавски племена е съществувал следния обичай: при настъпването на нощта, преди първата брачна нощ, влъхва води девственицата в гората, пали огън и прави жертвоприношение на богинята Фрейе. Обреда се изпълнявал с жертвоприношение на предварително уловен лос или глиган.
Чак след това отбран от влъхвите човек извършвал с девойката ритуалното сношение. Ако половият акт не е бил съпроводен с разкъсване на девствената ципа (химена) и последвало кръвотечение, тогава жертвоприношението на животното и актовият ритуал не са били признавани. Истина е, че при подобни случаи се е допускал и втори опит. Е, бихте попитали – ами ако и вторият е бил неудачен? Тогава девойката е била обявявана за отхвърлена от боговете и това по само себе си я е обричало на вечно и безнадеждно самотничество.
В такива случаи и уговорката за брак е обявявана за недействителна. Сега бихте попитали – а какво правим с разочарования съпруг? Aми за него веднага са започвали да търсят нова жена.
