Един мой приятел казва: Всички не могат да бъдат умни. Да си умен е въпрос на гени, родители, учители, възпитание, шанс - каквото ти се падне от рулетката на живота. Но да си прост е съзнателен избор. И за него не може да има оправдание! Това пише в своя блог проф. Николай Слатински.
Ето как коментира той попадането на ключови дейности от управлението, обществото и държава ни в ръцете на простащината:
"...Аз винаги съм спорил с него - не съм съгласен, че винаги да си прост зависи само от теб. Защото когато не си умен, не си интелигентен, не си образован, на теб ти липсва ценностна координатна система, липсват ти нравствени критерии, по които да оценяваш поведението си. И затова можеш да бъдеш прост и несъзнателно, без да го усещаш. Но съвсем друго, според мен, е когато става дума вече не за прост, а за простак, простотия, простащина, опростачване... Да е човек прост, за разлика от моя приятел, за мен е в голяма степен също малшанс, стечение на обстоятелствата. Но да е човек простак, тук съм категорично убеден, че това е вече абсолютно съзнателен избор, т.е. за простака няма никакво оправдание, че е простак. Той не може да се оправдава с никого и нищо, че е такъв. За простака и простащината няма никаква индулгенция, няма смекчаващи вината обстоятелства!
Защо говоря за това ли? Разбира се не единствено и не само защото постоянно живея сред книги, работя над себе си в интелектуално отношение, имам високи изисквания към себе си като преподавател и човек, занимаващ се с наука. Изобщо не става дума, че - виждате ли - вирея във високоинтелигентен свят и затова изпитвам почти снобско отвращение към простотията.
Не, аз говоря за това, защото простотията, простащината, простаците без да са (все още и засега) квалифицирано мнозинство от нашия народ, превзеха управлението на ключовите дейности в обществото и държавата ни. Ние, гражданите на нашата страна заедно и поотделно позволихме жизненоважните системи на България да попаднат под контрола не само на свещената простота, а на не познаващата съмнения и терзания агресивна простотия.
Въпросът не е в отделните персони, държащи лостовете на управлението. Въпросът е в системата, която стиска България за гушата и притиска сънната й артерия.
Простотията превзе България, тя властва във и над България, определя как да живее България и какво да е нейното бъдеще.
Простотията парадира със собствената си неграмотност. Тя внушава на всички, че да се управлява държава не е нещо сложно. Не е нужно да се чете, да се образова, да се анализира, да се мисли, да се поставят цели, да се разработват стратегии. Не е необходимо да се работи над себе си, да се познават историята и културата на страната ни, да се ценят знаещите и можещите, креативните и талантливите.
България попадна в лапите на една самоуверена, самодоволна и самодостатъчна си простотия, на превърната в модел на поведение простащина. Простакът смачква и смазва различните от себе си, разпорежда се с политиката, икономиката, финансите, сигурността и културата на България.
Затова и именно поради това все по-често във всичко, което се случва у нас разтревожените хора виждат прояви на простотия, на простащина.
Всяка власт може да греши, да бърка, да стъпва накриво. Но дори да коментира грешките, дори да ги критикува, даже много остро, разумната част от обществото може да си ги обясни по един или друг начин. Ние, обаче, все по-често виждаме, че до дълбоките анализи, до търсенето на закодираните в решенията причини не се стига. Защото мислещите граждани изпадат в стрес и потрес, те са паникьосани и шокирани от стила, от изказа, от поведението, от начина, по който се действа, от парадирането с простотията, от извършеното, което като че ли е дело на прости хора, на простаци.
Отново и отново казвам - вече не бива да персонифицираме бедата, защото това значи да се взираме в цирея, излязъл на лицето на българската държава. Ние трябва да потърсим дълбоката причина вътре, в организма на държавата ни, в онази патология в него, която съсипва съпротивителните й сили и избива на повърхността в грозния и отблъскващ цирей.
Нещо страшно се случва, нещо онкологично се развива в нашето общество, за да се превръща то в безпомощна жертва на простите хора, простаците, простотията и простащината...
Ако днес не поставим вярната диагноза на националното ни заболяване, утре ще бъде късно за каквото и да било лечение."
