След промените по План-2015 всичко бе погребано и в уродлив вид се появи прототипа на сегашната структура на СВ и на армията. Честта, нашата армия да има празник на 6 май, не е заслужена от политиците и днешната армия, а от нашите деди и бащи през войните за национално единение. Това казва генерал-лейтенант Кирил Цветков, бивш командващ на СВ и председател на ОСВО и на Асоциацията на СВ.
- Г-н генерал, заслужава ли армията да има парад на 6 май, след като рейтингът на военните е паднал доста ниско и авторитетът на войската клони към минимума? Офицери се шегуват, че празнуваме евроГергьовден!?
- Честта, нашата армия да има празник, не е заслужена от политиците и днешната армия, а от нашите деди и бащи в годините на войните за национално единение. Дори един войник да остане само в армията, празник трябва да има, защото това е израз на преклонението пред тези, защитавали с живота си тази държава. Много малко са армиите по света, които имат празник.
През 2001г. в САЩ, където бяхме на едно учение по Партньорство за мир, 6 май се падна в неделя, когато учението бе прекъснато и домакините бяха организирали екскурзия. В автобусите пуснахме нашите бойни маршове, след което почерпихме с чаша вино по случай Празника на храбростта и БА. Представителите на другите държави бяха изумени и непрекъснато ни разпитваха за празника и армията ни. Директно американският генерал зададе въпроса, с какво е заслужила нашата армия този празник, защото армията на САЩ няма такъв. Пуснахме му един филм за БА и за участието и във войните за национално обединение. Той помълча след филма и само каза-„ Заслужавате да имате празник“.
А колкото до парада, той е външната изява на празника. Няма пари, няма изправна техника, спада уважението към армията и към военните. И след Първата световна война е било така. Но тогава причините са били външни, принудителни. А сега, за четвърт век, разрушихме нещо създавано с години, с много милиарди левове и с много пот и лишения. Разрушихме го доброволно, със собствените си глави и ръце и с мълчаливото съгласие на всички. Никой не вдигна глас за защита на армията. Така че нищо ново под слънцето. Ще дойдат пак по-добри дни. Дано Господ не стовари нещо на главите ни, за да разберем какво сме направили, защото българинът само в трудности и когато го бият поумнява и става българин. А офицерите да не се майтапят , защото трябва празникът да го носиш в сърцето си и в душата си, а не да броиш почивните дни около него. Колкото до падналия авторитет на армията и това не е вярно напълно. Просто обществото не знае какво се прави в армията, защото тя се е капсулирана в гарнизоните и все по-малко се интересува от нея. А авторитет се гради с дейности полезни за обществото и с облика на българските военнослужещи. След като те е срам да си носиш униформата, защото тя е наистина калпава на вид и като изработка, или я носиш като чувал, измачкан и без форма, няма как да се вдигне авторитета.
- Коментирайте решенията на Консултативния съвет за национална сигурност , според който пари за армията през 2015 г. няма да има, а бюджетът ще стане 2% от БВП до 2025 г. Или я камилата, я камиларят....?
- Не е въпросът в процентите, дали ще са 1,3 или 2 на сто от БВП. Били са и над 2 на сто и какво е направено? И сега половината страни в НАТО отделят по-малко от БВП за отбрана, но при тях всичко е наред. Парите при нас са малко в абсолютни стойности, а издръжката на армията непрекъснато нараства , нарастват и цените на въоръженията, за които се правят програми .Петнадесет години, с малки изключения през 2006-2007г., бюджетът на МО е около милиард. Бил е повече и по-малко някои години, но не това е същественото. В същото време цените на стоките нараснаха неимоверно, издръжката на живота също, средствата за издръжка на персонала нарастват през всичките тези години и се задържат винаги до 85-90 на сто от бюджета за отбрана. Нарастването на цената на живота фактически обезсилва всички планове и поскъпването на живота убива смисъла на съкращенията в армията. И това ще продължи, защото цените в ЕС, таксите, данъците е прието да вървят на изравняване, т.е у нас ще вървят нагоре към средните за Европа и по-нагоре. Средствата за модернизация и превъоръжаване непрекъснато намаляват, нараства декапитализацията и на армията, и на отбранителната индустрия поради естественото обезценяване на основните капитали в тях.
С какво ще компенсират нарастването на стойността на живота в армията освен с нови съкращения? И точно това се прави от четвърт век. Друго досега не се прави и не желаят да го правят или нямат политическа воля да променят матрицата. По всички планове, които сме приемали и изпълнявали през 2010г. трябваше да имаме модерна, мобилна и способна да изпълнява целия спектър от задачи армия. После изведнъж взеха да преместват границата назад към 2015, 2018, 2020, 2025 и вече още по-назад година. Сега сме 2015г. и нищо от това не се случва. Ако продължава така да се развива България и тези пожелания към 2020-2025г. няма да се сбъднат.
Няма друга държава, която да отделя толкова от бюджета си за социални плащания. Цели прослойки от населението живеят само на помощи и дори по-добре от работещите. И то вече поколения от тях. Не може държава, в която бизнесът внася корпоративен данък едва 10 на сто от приходите, да има развитие и да осигури повече работни места. Това говори и за качеството на нашата икономика, която не генерира достатъчно печалби, а се опитва и тя да измъква пари от държавата за целите на своето развитие. Нали всички тези строежи, комуникации и т.н, които никнат в държавата гълтат пари, а не носят пари на държавата. Земеделци и животновъди и те чакат пари от държавата и от европейски фондове. Защо цените на родната продукция са по-високи от вносните при положение, че заплатите ни са десеторно по-ниски от западните? Нали заплащането на работната сила е еднакво при всички и то е основният фактор при определяне на себестойността на продукцията . Значи някои богатеят неправомерно, други само оцеляват. БВП нараства с темпове на охлюв от 0,8 на сто и се очаква чак към Видовден да стане около 100 милиарда лева. Трябва да има работеща и печелеща икономика, да се формира конкурентноспособно земеделие и животновъдство и тогава ще има повече БВП и повече пари за отбрана. Трябва да се промени матрицата на България, за да тръгне напред.
- Премиерът от ГЕРБ Бойко Борисов казва, че армията не е приоритет. Но против парите за войската се обявява и лидерът на БСП Михаил Миков. Това заговор ли е срещу българската армия и НАТО, чиито решения не уважаваме?
- Не съм адвокат, нито съветник на премиера , нито на Михаил Миков. Но какво друго да кажат освен това, че отбраната, армията не им е приоритет. На главата на премиера и правителството лежи цялата страна и гражданите с всичките им проблеми, т.е всичко това, за което ме питахте и отговорих при предишния въпрос. Идват местните избори и те трябва да мислят за избирателите, за болшинството от тях. След изборите могат да мислят и за армията, ако не ни се натресе някоя нова криза. Пък и всеки човек си има предпочитания към нещо и то е по-силно от него. И двамата нямат нищо общо с армията и за да се харесат на болшинството повтарят това, което мислят повечето хора. За армията българите се сещат, когато има нужда от нея. И преди Балканските войни е имало съпротива срещу нарастването на бюджета за отбрана. Добре, че България е имала истински цар, който е гледал напред и силово е налагал своите виждания за ролята на армията в променящия се свят тогава. Сега сме под „чадъра“ на НАТО и това е оправданието за всичко. Но аз пък бих задал и по-друг начин въпроса. Не сме ли всички ние в заговор срещу Българската армия и държавата. Кой си е задал въпроса, какво той е направил за държавата и армията, за да иска за себе си. Нали сме граждани, отговорни за всичко, което става в държавата, с всичките ни добри и лоши качества като народ. Защо не сме единни? И оттук е семето на омразата, на завистта, на подозрението. Във всичко виждаме заговори. А всъщност ние сме в заговор срещу себе си. Всеки си е избрал някоя звезда горе и гледа само към нея. А звездата е една-България. Да гледат и да мерят само за нея.
- Какво е състоянието на видовете въоръжени сили в момента. Стигат ли няколко боеспособни батальона на СВ. Май ще свирим погребален марш на ВВС през септември. Не са цъфнали и ВМС ?
- Е, сега вече ми бръкна в душата с този въпрос. Но ще отговоря, макар че знам каква ще е реакцията на четящите и пишещите в сайта. Веднага ще кажат, какво е направил тоя „червен“ генерал, когато е бил на власт. Не мога да разбера само как и по какви показатели ни правят червени, сини, бембени и всякакви. Мен д-р Желю Желев ме е направил генерал, Петър Стоянов ме е сложил начело на Сухопътните войски и съм освободен при Георги Първанов, по собствен рапорт. И съм единственият военен в моя род, не дължа кариерата си на прославен баща или дядо. Сирак съм от 15 –годишен. Но както и да е. Не съм този, който да дава оценки за състоянието на въоръжените сили. Има си правителство за това и други власти. След като Министъра на отбраната казва, че не са в добро състояние и изпълняват задълженията си с значителни ограничения, значи е вярно. Макар ,че по принцип, в отчет направен в самото ведомство се гледа да се посмекчат нещата. Пък и как да кажеш на хората, че армията е в колапс, като цялата държава издъхва полека.
Ако съм на длъжност в армията щях да знам с подробности какво е състоянието. През 2002г. веднъж попитах министъра знае ли колко ми отпуска за поддръжка на техниката в Сухопътните войски. Той ме погледна малко учудено, когато му казах, че са ми отпуснати 1,36 лв. на автомобил и 10 лева на бронирана машина за годината, които стигат само за парцалите, а аз трябва да поддържам бойна готовност и да изграждам боеспособни формирования. Отговорът и тогава и следващите години бе, като са малко парите, съкращавайте, други средства няма. И тогава бе същото, защото и държавата бе в същото състояние като сега, без да коментирам чия е вината. Но през 2003 г., когато напуснах по собствен рапорт, в Сухопътните войски имаше близо 40 попълнени по щата и подготвени батальона и дивизиона, провели пълния цикъл обучение. Имаше три напълно боеспособни бригади (две механизирани и една специални сили), попълнени и подготвени, две бронетанкови, една лекопехотна и една артилерийска бригади попълнени на 50-60%. Почти две трети от мирновременния състав на Сухопътни войски беше в състава на линейните подразделения на бригадите и полковете. А това са около 16-17 хиляди души, готови за бой без мобилизация на останалите пет механизирани бригади и планинската бригада. Имаше още една артилерийска бригада, инженерна бригада, още два инженерни полка, два химически, два свързочни полка, парашутен полк и логистичните формирования. Това бе реална сила, провела около 190 полеви учения през годината. Затова да не се приказва какво сме направили тогава. Не беше по силите ни да поддържаме огромната армия и я свихме в по-малка, но боеспособна, като запазихме и военновременните и възможности за развръщане. Така бе и във ВВС, и във ВМС.
След 2006 година започнаха деструктивните процеси да се проявяват по-силно, поради излизането от строя на техниката и въоръженията и намаляването на подготовката на формированията, за да се стигне до това положение. Армията има нужда от помощ, ако държавата сметне, че тя и е необходима. Но повече армията не може да се оправя сама. Тя изконсумира всичките си резерви и запаси от консумативи, резервни части и ЗИП-ове, не е в състояние с въздух и приказки да поддържа в боеготово състояние въоръжението и техниката, макар и то да има все още голям неизползван ресурс. Цели родове войски са пред изчезване с уникални възможности, от които и страната и алианса имат нужда и които ги няма в държавата в други формирования. И това е факт. Надявахме се, че от тези 16 милиарда заеми, ще има и за армията, но изглежда банките са за предпочитане пред сигурността на държавата и това също е факт.
- Каква трябва да е съдбата на специалните сили?
- Моето мнение е, че отново се сбърка философията на изграждане на армията. През последните години преструктурирането върви в посока да изграждаме сили за участие в мисии и операции зад граница, а не за национални задачи. В този смисъл са и батальонните бойни групи и двете еднакви по-състав механизирани бригади и фрегатите, закупени за флота, за които е тясно Черно море и многоцелевите изтребители, за които ВВС продължава да въздиша и Спартаните и Кугарите и т.н. Не знам по чия идея е тази структура, но искаме да подражаваме на по-мощни страни, гледаме да се докараме на някого, макар че нито имаме сили, нито възможности да поддържаме такава армия в този вид. Ако изпратим една пълна механизирана бригада да участва в операции, за една година ще фалира държавата. Това трябва да се знае и да се казва, а не да се обещава непосилното.
Преди години правилно бе решено, че лекопехотните и специалните сили са приоритет в развитието на Сухопътните войски и те доказаха своята ефективност на учението „Планински страж“ през 2002г. Специалните сили имаха свое командване, имаше и командване на оперативните сили. Идеята бе, в зависимост от заплахата на тези командвания да се придават толкова войски, колкото бе нужно за неутрализиране на заплахата. Така например на Командването на специалните сили по време на учението беше преподчинена и лекопехотната бригада, защото то не разполага с пехотни части и целта на учението бе постигната. Ако е по-тежък конфликта в ход е Командването на оперативните сили, в състава на което бяха всички други боеспособни съединения и части. След промените по План-2015 всичко това бе погребано и в уродлив вид се появи прототипа на сегашната структура на Сухопътните войски и на армията като цяло. И специалните сили бяха сведени до една бригада, от която все нещо се откъсваше, докато се стигна до идеята да се трансформира в полк . Не знам дали ще се запази бригадата, знам само, че я гласят да се преподчини от Сухопътните войски на по-горно командване. Може и да е по-правилно, но там всички от специалните сили ще имат проблем с кариерата на офицерите, защото няма къде да растат. Сега се развиват и в механизираните части. И за това трябва да се мисли, когато се извършват някакви размествания. В други страни подобни бригади са в сухопътните войски и затова през 2001 г. бяха прехвърлени в състава ни.
- Коментирайте отношението на министъра на отбраната Николай Ненчев към военното разузнаване?
- Не мога да коментирам отношението на един министър към нещо, което той нито познава, нито съзнава какво губи, като се съгласява с предложения за сливане. Мога да коментирам само това, че начело на разузнаването трябва да е човек от кариерата и то военен, защото това е военно разузнаване и само така няма да изпълнява политически поръчки, а ще работи в интерес на сигурността и отбраната.
Не е целесъобразно да се слива с цивилното разузнаване, макар че имат общи задачи понякога, защото пак по този начин се избягва възможността за манипулиране на държавното ръководство с данни само от една разузнавателна институция. Но министърът си има Щаб по отбраната, има и съветници да му разясняват нещата и да го съветват, а не само да подвиват опашки и да се съгласяват с всичко.
- Кого обслужва хвърлената в медийното пространство версия, че от Русия са предлагали подкуп на военния министър Ненчев, за да бъде продължен летателния живот на МиГ-29. Трябваше ли да се замесва в случая името на командира на ВВС генерал-майор Румен Радев?
- Ако вземе да обсъждаме всички версии от 25 години насам, кой какво е предлагал , ще станем като жълт вестник. Кого ли вече в световен мащаб не е обвиняван за комисиони и подкупи. Значи предлагането на комисиони си е практика в света, в който живеем. И няма значение дали е било от Русия, или от наша фирма- представител, или от друга страна. Не мога да коментирам нещо, за което нямам никаква информация и е започнало прокурорско разследване. Но не може да няма връзка с цялата тази почти пародийна истерия, обхванала много хора в навечерието на 9 май и във връзка със събитията в Украйна.
- По новия устройствен правилник началникът на отбраната остава без офис. Експерти се подиграват, че му оставят само чистачката. В същото време се увеличава политическия кабинет на министъра. Не смятате ли, че щабът на отбраната тръгна надолу като институция, още когато от ГЩ стана щаб на отбраната?
- Какво да ти отговоря? Аз съм за възстановяване на Генералния щаб, но кой ме слуша мен. Още когато бе създадено Съвместното командване, заявих, че Щабът на Сухопътните войски спокойно може да се справи с тези задачи, с които то се натоварва. Някак не ми звучи добре, че армията е подчинена на Командващия СКС, а в същото време Началникът на отбраната е началник на този командващ. Много станаха вождовете, а индианците са малко и през много инстанции ще минава една заповед, докато се изпълни. Не приемам също наличието на структура в МО, която да се занимава с операции и подготовка на войските. Подготовката е функция на вида въоръжени сили и командирите, а планирането на този, който ще ръководи операцията. В Щаба по отбраната е предварителното планиране, за което има информация от съюзниците и от военното разузнаване, каквато информация може да липсва на командващите видовете въоръжени сили и на СКС. По същество функциите на Генерален щаб са поети от Съвместното командване , а Щабът по отбраната е консултативен и военноекспертен орган на Министъра. Само не ми е ясно кой отговаря за постоянния отбранителен план в случай на заплаха и кой управлява силите. А офис трябва да си има. В страните от НАТО всеки директор на дирекция си има офис, защото бумащината е огромна. Спомням си, че на времето през мен минаваха над 100 хиляди документа за подпис на година и още много други. Не е по силите на сам човек да обработва такава информация
- Нормално ли е върховният главнокомандващ и президент на страната Росен Плевнелиев да не присъства на парада в Москва на 9 май. В края на краищата се отдава почит на загиналите във войната, в това число и на хилядите българи, оставили кости по бойните полета на Сърбия, Унгария и Австрия?
- Президентът на страната си е в правото да прави каквото си иска и въпросът трябва да се отнесе до него. Всеки е със своето мнение, политически пристрастия и това определя постъпките му. Трябва да се съобразява и с колективните настроения в НАТО и ЕС. Така че не му е лесно на кого да угоди и какво решение да вземе. Решението се взема по съвест и всеки сам решава какво да е то.
Например, аз искам да чествахме през март тази година Дравските боеве, където са загинали хиляди българи, но нямало средства. Искам да честваме през есента тържествено 130-та годишнина от Сръбско-българската война. Искам да честваме догодина Тутраканската битка, и Добричката епопея, да отбележим битката при Завоя на Черна и 50-те хиляди убити и ранени българи, оставили костите си по македонските планини. Но това аз го искам, но има и хора, на които не им харесва. Нашето общество е разделено, нашият народ е разделен и каквото и да направиш, на някого няма да се хареса. Още повече, ако си на върха на пирамидата. Ето и сега, някой който чете какво отговарям или ще ме оплюе или ще одобри казаното. Но това за мен няма значение. Важното е да кажа какво мисля и да имам право да го кажа. В това е смисълът на свободата и на демокрацията.
И накрая бих искал да честитя на всички 6 май, българския Гергьовден, Деня на храбростта и Празник на Българската армия. Нека всички поне малко да я заобичаме, както са я обичали нашите предци. Защото, ако я нямаше нея, нямаше да я има и България. И да и помогнем, защото тя има нужда от нашата любов и защото нямаме друга. Да бъдем малко повече българи.....
Интервю на Красен Бучков
