Гниенето на човешкото тяло е процес, при който се разлагат сложни органични съединения (белтъци) до по-прости под влияние на микроорганизмите. Гниенето започва от дебелото черво и се изразява в образуване на гнилостни газове.
В състава на газовете влиза H2S, който преминавайки през чревната стена постъпва в кръвта, където се свързва с хемоглобина в съдовете на коремната кухина. Образува се сулфхемоглобин, който има зелен цвят. Там, където дебелото черво се допира до коремната стена, се получава зеленикаво оцветяване. През естествените отвърстия се отделят гнилостни газове и вони та се не трае.
На 3-4 ден става още по-интересно: гнилостна венозната мрежа вече е кафяво-зелена и започва просмукване на хемолизиралата кръв. Два-три дена по-късно коремът и скротумът се издуват от натрупаните газове. Налягането в коремната кухина притиска белите дробове и сърцето. Съдържаща се кръв се изпразва, пропива се в паренхима на белия дроб и се изтласква по дихателните пътища. Оттук смесена с газовете във вид на пенеста кървениста течност изтича от носа и устата - гледка, достойна за реалити шоу от най-ново поколение... (Продуцентите да си водят записки.)
Съжалявам за описанието, но немалка част от българските медии са в това трупно състояние и от тях вони та се не трае. Прокуратурата, властта и политиците обаче ни залъгват, че ухаело на Clive Christian на Дов.
За разлагането ни напомни случката около ТВ7. Причините са много, но няколко са особено важни.
Видяхме десетки полицаи, частни съдебни изпълнители решени на всичко, журналисти под обсада, напориста юристка (Затрогващо сластни пози в креват с пачки в ръце - не сънуваме ли?), министър в небрано лозе и ядосан премиер. Както е известно, хората могат да превърнат в престъпление и най-невинното занятие.
Това и правим, драги Молиер, при това доста успешно.
Коментаторите по повод милиционерската адаптация на закона пред и във телевизията се разделиха, както обикновено. Едни защитиха свободното слово и журналистите и осъдиха фашистката, по своята драматургичност, сцена. Други дадоха воля на злораството си, хващайки се за закона, сякаш е последният вагон на изпуснатия български влак... Трети отсякоха: ТВ7 бе гадна и нека си отиде гадно.
Но каквото й да говорим, винаги в крайна сметка ще става дума за собствеността и парите, с които се издържат медиите.
ТВ7 бе ръководена от лице като Николай Бареков, който направи много, за да се стигне до постмортална циркулация на кръвта. Преди него обаче бе тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски. Василев има лична вина другите двама да се окажат в медията и да демонстрират касапските си умения. Ясно е също, че пари от КТБ са отивали в телевизията. Банкерът Василев сигурно е вярвал в началото, че проектът може да се превърне в бизнес. Когато обаче в схемата се е намесил и Сашо Сталийски, приятел и представител на Бойко Борисов за важни непублични, е трябвало да му стане ясно, че положението отива на лошо. Съмненията отпадат, когато Бареков заявява, че ще става политик. Хрумване или план, заради който Цветан Василев също дължи извинение. Не бе изненада, че Бареков забърка ТВ7 в аферата "Костинброд". Нито, че прати екипи под прозорците на Борисов в Банкя.
По-прозорливите знаеха, че главна роля в тази нечистоплътна история е играел депутатът от ДПС Пеевски. Което подсказва, че май още тогава е зреел и плана за удара срещу Василев и превземането на КТБ, барабар с целия бизнес, свързан с банката.
Сега ТВ7 е в тежко положение и е лесна мишена. Въпросите към тази телевизия обаче са валидни и за всички останали медии в България.
Ето какво написа най-големият вестник в света "Ню Йорк таймс" неотдавна: "България редовно е поставяна на последно място сред държавите от Европейския съюз в индекса за свободата на медиите по света. "Нова българска медийна група" на депутата от ДПС Делян Пеевски, привидно управлявана от майка му, макар противници да твърдят, че той държи истинската власт, е тясно свързана с правителства, контролирани от няколко партии, пише изданието". Трябва да си с тежко психично разстройство, за да не схванеш посланието.
Самият главен прокурор Цацаров коментира темата в интервю за бТВ. "Името на Делян Пеевски никога не е потъвало, то винаги е на повърхността. Винаги стремежът е той да бъде ръка за ръка с премиера, с мен. Всеки от нас да бъде пришит към него. Да се каже – тук са добрите, там са лошите – тези с Пеевски" това заявява главният прокурор Сотир Цацаров в интервю за bTV.
Ръководителят на държавното обвинение заяви, че твърденията, че е свързан с Делян Пеевски се дължат на "интересите на определена група, която може би разполага със същата икономическа власт като Делян Пеевски, със същата медийна власт като Делян Пеевски."
А защо точно към Пеевски, Цацаров не казва.
С мнението си главният прокурор опроверга заключенията на две инстанции - Софийска градска прокуратура и Апелативна прокуратура-София, които отказаха да образуват досъдебно производство срещу депутата от ДПС по сигнала на "Протестна мрежа" именно с аргумента, че няма разминаване между декларираното от него имущество и реално притежаваното. Странно защо това не ни прави впечатление.
Повече от ясно е, че Пеевски командва "Телеграф", "Монитор", "24 часа", "Труд", "Преса", "Стандарт", "Шоу", "Уикенд", "Борба", "Политика" и пр. На кого е собствеността обаче? На майка му? На офшорки и подставени лица? И като говорим за обръщане на палачинката, не са ли Петьо Блъсков, Венелина Гочева и Тошо Тошев най-изявените "слънчогледи" в този жанр? А дали някога прокуратурата ще се разрови в сделката по промяна на собствеността на в-к "Уикенд". По нея издателите Мартин Радославов и Недялко Недялков са получили милиони, но има ли сделка черно на бяло? Кои са страните в нея? Колко притежава днес Делян Пеевски от "Уикенд" и могат ли Недялков (горд собственик на агенция ПИК, любима на Пеевски, на главния и зам.-главния прокурор) и Радославов да докажат произхода на милионите им, кътани в КТБ, естествено? А на кого служат тези медии може всеки да прецени, като види, че в тях няма и една критична дума за ДПС и ГЕРБ. Нито една.
Медиите на кръга "Капитал" пък са под контрола на бизнесмена Иво Прокопиев. За Прокопиев се говорят толкова неща, че трябва да сме на щрек всеки път, когато го чуем да говори за принципи, свободно слово, законност, олигархия, връзки с властта, корупция и пр.
Същото се отнася и до Красимир Гергов, рекламния бос с невърнати задължения от милиони, но с влияние в някои медии.
А знаем ли кои са медиите на варненската групировка ТИМ? Има такива, но кои са конкретно и колко?
Съществува и друг вид зависимост, уж не толкова пряка. Става дума за разпределението на милиони по програми от управляващите. В списъците много ясно личи, кои са любимци на властта и кои не.
А да не би фондации като "Америка за България" да дават пари без условия и определени ангажименти? Същото важи и за зависимите от рублите на Кремъл. А ако си германска медия чии интереси ще защитаваш? На Франция или Великобритания? Айде, бе...
В уж обществената БНТ също властват определени кръгове, някои от които направо се родеят с мафията. Достатъчно е да се заслушате във въпросите и внушенията на Димитър Цонев, например, за да ви стане ясно Кой ще го кандидатира в следващия конкурс за шеф на телевизията...
Преди три месеца кабинетът се похвали, че ще извади собствеността на медиите на светло. Каза го и самият Борисов в Париж. Но Пеевските медии му скочиха веднага, а "Труд" нарече идеята мракобесна. И глава "Подобряване на публичната среда" бе страхливо коригирана. Което отново поставя въпроса Кой, Кой, по дяволите командва в тази държава...
Това е въпросът. Докато не отговорим ясно, ще продължим да приличаме на морга, в която токът е спрял отдавна. Премиерът Борисов и главният прокурор Цацаров много искат да минат за хора, които служат на закона и българите. Няма как да стане обаче чрез модела им за двойни стандарти. По-скоро Мечо Пух ще се откаже от гърненцето с мед, отколкото да видим полицаи, прокурори и данъчни в х-л "Берлин" и Пеевските медии...
Не ни остава друго, освен да продължим да питаме Кой и с какви пари издържа "свободното слово" в България? И докато няма отговор на този въпрос, нека по-малко се пъчим какви големи демократи сме.
Борис Петков
