Двама български президенти - Росен Плевнелиев и Георги Първанов се противопоставиха на решението на Светия синод да споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар на българите в богослуженията. Двамата защитиха идеята за република.
От гледна точка на Конституцията и публично право такава царска титла няма и не се признава в България, коментира пред БНР д-р Атанас Славов, преподавател по конституционно право в Софийския университет.
Ползването на такава титла като обръщение може да има само символично и номинално значение, като израз на историческата традиция и приемственост. Още повече, че църквата и държавата са отделени по Конституция. Нашата църква, титулувайки Симеон Сакскобургготски цар на българите, очевидно използва титлата, която той има по силата на Търновската конституция.
Очевидно църквата заявява вярност и принадлежност към конституционния ред, установен в Търновската конституция, което вече е съществен проблем. Това е един дуализъм, който, от гледна точка на действащото публично право, е недопустим, обясни Славов.
Според него и от канонична гледна точка има проблем с решението на Светия синод.
В частите от службата, където се изисква споменаването на царя на българите Симеон Втори, в тези части, по канон се позовават действащите към момента, функциониращите държавни власти, каза преподавателят по конституционно право в СУ и допълни: Очевидно е, че Светият синод вкарва политиката в църквата. Решението вкарва разделение между самите християни.
Това решение на Светия синод не трябва да бъде разглеждано като отделен факт. То е част от поредица от събития, не само в България, а и в Русия, които говорят за опит да се установи монархията, като легитимна форма на управление, коментира още д-р Атанас Славов.
