Край на пълната свобода на университетите да приемат колкото студенти те си определят в отделните специалности. Държавата занапред ще се меси много по-сериозно в определянето на приема, който ще бъде обвързан с качеството на обучението и с реализацията на студентите.
Почти пълната свобода на университетите да определят броя на студентите в съответните специалности остава в историята, пише в. Сега.
Отделни специалности ще бъдат обявени за защитени и ще се финансират приоритетно, докато приемът в други може да стане изцяло платен, предвиждат публикувани за обществено обсъждане поправки в Закона за висшето образование, предложени от екипа на просветния министър проф. Тодор Танев, пише в. Сега.
Либерализацията на приема и отказът на държавата да се меси в него бяха една от основните промени в системата на висшето образование, свързана с масовизирането му. В момента ролята на просветното министерство и правителството при определяне на приема е силно формализирана - университетите са свободни да поискат толкова бройки, колкото считат за необходимо, като единственото ограничение е това да е в рамките на изчисления им капацитет.
Промените предвиждат Министерският съвет занапред да приема списък на приоритетните професионални направления, в които има недостиг на кадри, както и защитени специалности, които не се радват на голям интерес сред студентите, но са важни за страната от социално-икономическа гледна точка. За тези специалности държавата ще може да отпуска бройки по свое усмотрение, дори ако това противоречи на решението на съответното висше училище.
Извън тези направления приемът във всички специалности занапред ще бъде обвързан с 4 показателя. Броят на местата ще зависи от оценката на учебната и научната дейност, реализацията на завършилите, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и предложенията на съответния вуз. Така на теория е възможно в направления, в които има свръхпредлагане на кадри, да има нулеви години или приемът, финансиран от държавата, да бъде силно намален.
За сметка на това държавата възнамерява да отвори широко вратата за платено обучение в бакалавърски програми. Досега университетите можеха да обучават бакалаври и магистри в рамките на капацитета за съответното професионално направление, но не повече от 5% от него. МОН предлага това ограничение да отпадне. Това на практика развързва ръцете на вузовете да въведат изцяло платен прием за дадена специалност, която не се финансира от държавата, но пък е привлекателна за студентите.
Спорове ще предизвикат и промените в платеното обучение. Според депутати от БСП промените могат да затруднят достъпа на много млади хора до образование. Миналата година социалистите предложиха промени в същия закон, които целяха намаляване на редовните студентски такси до 30% от държавната субсидия за студент, но проектът им не мина.
