България е на незавидното 44-то място по качество на живот за децата и техните майки според ежегодния доклад на Фондация „Спасете децата”.
Индексът, в който са класирани 179 държави, показва на какво равнище са здравната грижа, образованието и политическата ситуация във всяка страна. България е сред най-зле представилите се държави от ЕС, като зад нея остават само Малта (46), Унгария (51) и Румъния (66). Пред нас са например Гренада (43), Куба (40), Саудитска Арабия (38) и Македония (37).
На челните места са 5 северни страни – Норвегия, Финландия, Исландия, Дания и Швеция. В дъното са Сомалия, ДР Конго, Централноафриканска република, Мали и Нигер. Това са страни по един или друг начин засегнати от сериозни конфликти през последните години. Там 1 от 30 жени умира след усложнения при бременност, а 1 от 8 деца не навършва годинка, съобщи БТВ.
Прогресът не заличава неравенствата, а в някои случаи даже ги засилва. Това показва докладът на „Спасете децата” за 2015 г.
От организацията посочват, че макар смъртността сред децата под 5-годишна възраст да намалява, в държави като Кения, Руанда и Малави пропастта между шансовете за оцеляване на бедни и богати се разширява. Подобни тенденции се наблюдават в 35 от 36 наблюдавани развиващи се страни.
Най-сериозно е положението в Бангладеш, Камбоджа, Гана, Индия, Кения, Мадагаскар, Нигерия, Перу, Руанда, Виетнам и Зимбабве, където бедните деца е от 3 до 5 пъти по-вероятно да умрат в първите 12 месеца от живота си в сравнение с техните богати връстници. Най-слаба е диспропорцията в Египет и Филипините.
В столиците на Индия, Бангладеш и Хаити се наблюдава най-ограничен достъп на бедните майки и деца до медицинска помощ, а на същите места, както и в Хондурас, Етиопия и Руанда има сериозен проблем със системно недохранване.
Според „Спасете децата”, високите нива на детска смъртност в предградията се дължат на множество фактори, сред които социалните и икономически дисбаланси. Така макар в големите градове да има повече лечебни заведения, бедните не могат да си позволят услугите им, а и често са обект на дискриминация и даже посегателства на територията им.
В същото време, държавните болници страдат от системно недофинансиране и често са безполезни за тези, които се нуждаят от даже най-основна здравна грижа. Така майките и децата се оказват в ръцете на самозвани лечители, които понякога застрашават живота им.
Всички тези проблеми не са факт само на територията на бедните развиващи се страни. В американската столица Вашингтон на 1000 раждания има 6.6 починали деца. Това е исторически минимум, но е 3 пъти по-високо равнище в сравнение с Токио или Стокхолм.
Освен това, бебе, родено в по-бедния край на Вашингтон е 10 пъти по-вероятно да умре през първата си година, отколкото такова, проплакало в най-богатата част на града.
