Стефан Гамизов е мътна фигура, не мога да ме хвана спатиите, а поканата на ДАНС към главните редактори на медиите бе една бутафорна постановка, твърди известният медиен експерт. Кеворк Кеворкян го заплашвал, когато бил в СЕМ.
- Като медиен специалист как ще коментирате противопоставянето Бойко Борисов – Сергей Станишев, което след предизобрния клип на БСП се пръвърна в един “трамваен водевил”?
- Бойко Борисов присвоява вота на хората, защото говори на техния език. Точно по тази посока обаче е и големия риск. Може да тръгне по посока на “Атака”. Започна да прави техните крачки, които са много опасни – започна да се изказва срещу турците, срещу хомосексуалистите, започна да се изказва срещу различните. Бойко направи изказване срещу Възродителния процес, а това е голям политически гаф. Да приличаш на обикновения човек и да говориш на неговия уличен език е имиджов потенциал. Но когато започнеш се изказваш срещу различните това е маргинална практика. Бойко се маргинализира. Вероятно изказването му срещу Възродителния процес е защитна реакция Това е разбираемо . Но независимо от това нормалната му политическа оценка би трябвало да звучи така : да участвал съм в нещо ужасно и съжалявам за това, а не както той реагира: участвах в нещо прекрасно, което обаче не беше направено по най-хубавия начин. Бойко започна да прави и разни лингвистични упражнения – да казва как трябва да се сменя първото, второ име на човека... Чрез изказванията си срещу хомосекусалистите и намеците към Сергей Станишев Борисов само вдигна рейтинга на Станишев.
Бойко Борисов говори на езика на всекидневието. Той владее езика, който човек ползва в границите на своето частно пространство - на улицата, в кръчмата, в спалнята. Каква част от този език обаче можеш да пренесеш в публичността?! И как този език да те превърне в политик? Това, което можеш да кажеш на маса в кръчмата, изказано публично може да предизвика криза в образа ти. Когато изказваш неща на публично място те задвижат други механизми. Едно е да кажеш нещо на жена си и то да ти носи вътрешно удоволствие и наслада в границите на частното преживяване, съвсем друго е да го кажеш публично. Защото това вече започва да движи социалните механизми, защото там нещата имат друг смисъл, смисълът дори се подменя, защото се подменя контекста. Всеки който се занимава с публичност знае, че половината от смисъла идва от текста, другата половина се създава от контекста. Бойко се държа политически непрофесионално. Той има политически потенциал, но ако направи още такива гафове, неговата подкрепа може да падне рязко. Да, Бойко продължава де е с най-висок рейтинг в България, но изказването му за Възродителния процес стабилизира Доган. След самоубийството, убийството (или каквото и да било там) на Ахмед Емин Доган беше застанал пред политическия си провал. Когато Бойко направи изказването си, рейтингът на Доган не падна, напротив Бойко стабилизира положението на Ахмед Доган.
- Вие сте сред първите които заговориха за проблеми в публичните изяви и в имиджа на президента Георги Първанов. Защо според вас Първанов е в “медийна паника” и кое ви дава основание да му поставите тази тежка диагноза?
- Президентът Георги Първанов е в имиджова криза. Преекспонираното му присъствие в публичното пространство, нарасналият брои интервюта които дава, множеството събития на които се опитва да бъде патронаж, са показател за кризата в образа му, който се опитва да гради. За това говорят и изключително глупавите медали, които раздава. Както медалите, така и хората на които Първанов ги дава губят своята историческа стойност, обезценяват се. Раздаването на всичките тези медали са част от тази имиджова криза на президента. Георги Първанов не е политика, който може да олицетворява една европейска държава. Той е ориентиран към соца, назад във времето, той е и на изток в геополитическата карта. Първанов не може да е лице на България. Неговата криза се почувства, когато той влезе във взаимоотношения с Путин. Той влезе в своята криза още в края на първия си мандат. Тогава Първанов задълбочи отношенията си с Путин, а България вече стана част от ЕС. Независимо от политическото лицемерие което е наложено у нас трябва да кажем, че в българската политика Първанов винаги е олицетворявал същинската БСП, и по-точно онези нейни нагласи които ни водят на изток, които ни поставят в геополитическата позиция на близкото минало. Не е искрен опитът БСП да се представя като европейска партия и то точно от Георги Първанов. Безпорно е, че неговия публичен образ се изграджа от екип имиджмейкъри. Но мерките, които се предприемат за спасяването на този образ са декоративни. Не виждам как би могъл да се спаси неговия имидж, защото Първанов се изказва хлъзгаво, псевдоавторитарно, повече басово, отколкото смислено.
- Кои ордени г-н Първанов обезсмисля чрез раздаването им на случайни според вас хора?
- Последно Първанов скандализира обществото е ордена “Стара планина”, който даде на адвоката Тодор Батков. Отличието “Старата планина” се свързва с особен тип постижения и героика на публичното поведение. Тези значения са асболютно несводими към Тодор Батков. На пръв поглед не може дори да се разбере причината поради която Тодор Батков получи този орден от Първанов. В този акт на президента няма мотив, а само гавра с медала. Какъв е Батков – в най-добрия случай той е просто адвокат, който е преуспял в един бизнес... На преуспели адвокати да се даде орден “Стара планина”?! За какво говорим? Публична истина е, че Батков е свързан с Майкъл Чорни. Ето точно по тази линия аз говоря за путинизацията на образа на Първанов. Президентът ни се превръща в печална политическа гледка. На човек му е неудобно точно Първанов да представлява европейската идентичност на България. Неудобно ни е да имаме такова представителство. За г-н Батков връчването на “Стара планина” се превърна в личен празник. Това е изключителна девалвация и подигравка с публичната ценностна система. Казвам това без да искам да обиждам когото и да било. Но актът на даването на “Стара планина” в този случай е отклонение от нормата, от високото, от героическото.
Гражданският проект в България е на ръба на разпадането.
- В публичното пространство се върти тезата, че Стефан Гамизов прави пи ар акции на Станишев, като “руши” образа на Първанов. Може ли да се приеме сериозно твърдението, че изказванията на Гамизов са също част от разпадащият се образ на президента?
- Стефан Гамизов направи в публичното пространство нещо важно – той започна да противопоставя Георги Първанов на Сергей Станишев. Това противопоставяне може и да е станало случайно от негова страна, не мога да преценя. Но разликите между Първанов и Станишев много отдавна са се превърнали в обществена нагласа. Гамизов просто успя да изговори една обществена нагласа. Защото действително в границите на БСП, и доколкото БСП може да има европейско лице, то може да се олицетворява повече от Станишев, отколкото от Първанов. И като образование, и като маниери, и като младост Станишев повече носи европейското. Гамизов изрече на глас тези разлики, неговият глас намери добра акустика в обществото. Не бих казал, че това някакъв е пи ар от негова страна. Това по-скоро е казване само на очевидното.
- Значи г-н Гамизов не прави платени пи ар ходове в полза на премиера Сергей Станишев?
- Не, Гамизов сигурно извършва пи арски ходове. Гамизов е мътна фигура, аз дори не мога да му хвана спатиите. Той говори в разни посоки и не са ясни мотивите му. Той не можа да заговори експертно, а има претенции за експрет. Какво значи експертно да говориш. Това означава да заговориш за стойността на това което оказваш само по себе си. Експертното становище е компетентност плюс независимост. Експертът не е зависим от интереси, а от компетентността си. Докато при Гамизов винаги стои усещането, че говорейки, той има някаква втора мотивация, нещо стои зад думите му, изказванията му не са свързани с ценността на това, което той казва за предмета, за понятието на говоренето. Така самоочевдната разлика между Първанов и Станишев, за която Гамизов започна пръв да говори, започна да изглежда като пи ар акция. Гамизов започна да създава впечатление, че не говори от чисто експертни позиции. Самият Гамизов няма експертна биография. Не може един експерт да падне с парашут. .
- Извинете, но в интернет визитката на г-н Стефан Гамизов пише, че той е специалист по изваждане на фирми от кризисни състояния. Неговите умения и знания все пак са свръзани с познание за това как се прави “кризисен пи ар”?!
- Това също звучи пределно общо. Изведнъж както Гамизов е спасявал фирми и корпоративни интереси, започва да се държи като независим експерт ... Объркана работа. Да – той изрече разликите между Първанов и Станишев на глас, но той каза нещо което знаеше всяко хлапе, както се казва. Междудругото тези разлики също са свързани с имиджовата криза на Първанов. Колкото повече Първанов влиза в тази имиджова криза, толкова повече разликите му със Станишев стават по очевидни.
- Да, но от обкръжението на г-н Гамизов алармираха, че заради гражданската си позиция той е получавал заплахи. И ако тези заплаха не са сериозни, то може ли да се примеме, че г-н Гамизов си прави собствен пи ар?
- Възможно е и да си прави собствени пи ар, но може и да е заплашван. Ние не знаем вече с какви интереси Гамизов е свързан. Но е абсолютно сигурно, че Гамизов не е заплашван заради експертата му теза, че Станишев е по-модерен и по-европейски политик от Първанов. В никакъв случай не е заради това. Тогава трябва да са заплашени повечето хора в нашата държава, защото това нещо всеки го вижда, а вече и много хора го казват. Възможно е да има нещо, заради което е заплашван. Но не е заради тези негови “експертни” прояви.
- Доколкото знам вие също сте бил заплашван заради позицията ви като медиен експерт?
- Когато бях в НСРТ, а после и в СЕМ ме заплаши Кеворк Кеворкян. Той ми каза : ще си платиш! Репликата му беше по повод моето настояване Кеворк да даде публичност на своя договор с телевизията. Той отвърна, че няма основания да му се иска този договор, което не беше така. Аз настоях да си види този договор, защото закона трябва да се спазва. Той се ядоса и на едно заседание ми каза : ще си платиш. Никога не ми е казвал по какъв начин и как ще си платя, но се почувствах застрашен. Като цяло обаче аз не съм “интересен” за заплашване, защото съм извън територията на големите интереси. Кой ще си прави труда да ме заплашва и защо?! Гражданското говорене у нас е слабо, неефективно, а и аз съм човек, който ходи с папионка (смее се).
- Казвате, че гражданското говорене няма ефект, но пребиха журналиста Огнян Стефанов и най-вероятно това стана точно заради неговата гражданска позиция?
- Да, това е факт. Първо – няма съмнение, че чрез публикациите си, а и може би чрез отношението си, Оги Стефанов е влязал на територията на големите интереси. Второ – този побой беше една много лоша проява на ДАНС на територията на публичността. Тъкмо ДАНС се създаде като институция и това се случи. ДАНС беше замислена като алтернатива на порочните практики в МВР, които доведоха до свалянето на Румен Петков. Под лоши практики разбирам връзките между силовото министерство и престъпността. Вместо държавните силови структори да се борят с престъпността се оказа, че те имат един комшулук. Оказа се, че изтича информация, че има черна борса на информация. Оказа се, че в МВР събират информацията със специални средства и след това я продават на същите тези престъпници, срещу които “ се борят”. Това е края на държавата. Това е да обърнеш с хастара на обратно целия смисъл на държавността. Държавата е създадена, за да защити своите граждани, да гарантира сигурността им, а ги превръща в жертва. Силовите структури, които трябва да работят срещу престъпниците работят с престъпниците. Това са лоши практики. ДАНС беше създадена, за да прекъсне тази порочна практика. Дори когато използват специални разузнавателни средства трябва да има правила, защото подслушването ( на журналисти, на публични личности) само по себе си е нарушаване на човешките права. Чрез подшслушването се влиза в една много рискова зона. То е нещо като радиоактивните отпадъци, само че в символичен смисъл. На тях трябва да им се обърне специално внимание - има производства, които използват специални вещества – с тях трябва много да се внимава. Към ДАНС имаше и има много високи изисквания. Една от първите акции, чрез която ДАНС освети поведението си – а поведението винаги се осветява чрез скандали – е точно побоят над Огнян Стефанов. Видя се как ДАНС иска да работи на територията на публичността и медиите. Абсолютно недопустим е побоя над журналиста Огнян Стефанов. ДАНС беше използвана, за да може да се разчистят сметките с един журналист и с един сайт. Това е дъното. ДАНС влезе с лош имидж в обществото. Спомняте си, Иво Инджев беше уволнен от Би Ти Ви след един въпрос към Георги Първанов. Иво неведнъж е казвал, че е махнат от телевизията заради натиск от страна на Първанов. В професионалните сфери вече са подозрителни по отношение на Първанов. Твърди се, че Първанов е готов да използва силови средства срещу свободата на медиите. ДАНС също освети своята дейност като започна да “играе” срещу свободата на словото. Кръгът се затвори много лошо. След побоя над Огнян моралните удари паднаха върху ДАНС, физическите върху самият Огнян, а това е удар и върху имиджа на президента.
- Как да си обясним присъствието на хора като Алексей Петров в структурите на ДАНС?
- Много са странни подобни присъствия, защото в ДАНС не би трябвало да рабоят хора с двойствена биография. Там не би трявбвало да присъстват и хора свързани с бившите служби от ДС. В противен слчуай ДАНС става продължение на репресивния апарат на политическата полиция. Когато в ДАНС има старите кадри, когато действат старите методи на репресивния апарат и същевремно пребиват журналист, ДАНС се осветява като защитник на властта от медиите. ДАНС пази властта от медиите, от свободното слово. Тогава е много тъжно. Неслучайно започнаха да изписват ДАНС като ДанС.
- Какво според вас се случва в тази държавна институция?
- Те водят вътре една мутраджийска разправия помежду си. Те самите си нанасят удари. Ако не беше това осветяване на Алексей Петров, ние нищо нямаше да знаем какво се случва там, нямаше да знаем, че са разделени на лагери и враждуват помежду си. Това “знание” е всъщност хубаво, защото на негова база обществото добива някаква видимост. В една демократична държава тайните служби са публични. Действително има зони на тайна, но те са малки и са абсолютно свързани с конкретната ефективност на някакво разследване. Какво да говорим за механизмите чрез които се подслушват журналисти. ДАНС един път не се изправи публично пред репортерите да обясни своята дейност. Като поканиха главните редактори на собствена територия направиха една бутафорна постановка. Не може да се разреши въпроса като на тъмно отговаряш нещо на главните редактори. ДАНС трябва да отговоря на въпросите на репортерите, защото това ще означава, че тя отговоря на моите въпроси, на въпросите на крайния потребител.
Интервю на Мария Великова
