Скоро може да нямаме армия, но 6 май е удобна дата за политици, управници и президент да произнасят високопарни слова за Българската войска. Нямаме вече самолети и подводници, ракети и модерно въоръжение, но имаме Ден на храбростта.
Смешен парад, гвардейски оркестър и подредени като бирени шишета важни гости, умиращи от скука пред Паметника на незнайния воин. До тях чужди дипломати снизходително се усмихват.
Имаме спомени за някогашната ни армия, която побеждавала в различни войни и епични битки. Днес във Военно-историческия музей има повече техника и оръжие, отколкото в оцелелите от реформите поделения. Това можеше да е приемливо, ако бяхме създали малобройни, но добре въоръжени, мобилни и тренирани формирования. Не стана. Къде от некадърност, къде по чужди внушения. Имаме малобройни части, лошо обучени войници, демотивирани офицери и сержанти. Генералитетът предизвиква съжаление - представляван от хора, готови на всякакви компромиси, за да заслужат жълтите звезди и широките лампази. Няма ги капитаните, онези капитани, които... сещате се - от Сливница, Одрин, Доран... Остана ни някакъв протоколен ритуал, който повече навява тъга, отколкото гордост и оптимизъм.
Що не си го кажем? Прецакахме се. Останахме с армия колкото половината национален стадион. Охранителите са 7 пъти повече по численост и сигурно толкова по-въоръжени. Престъпните групи за "мокри поръчки" са повече от поделенията ни... Войската ни вече е нестройна команда за помощ при наводнения и пожари.
По-добре да се комбинираме с американците и да честваме на 6 май хем нашата армия, хем техните медсестри. Добро съчетание, иронично коментира онзи ден български офицер по повод парада за Деня на храбростта.
Има нещо рационално в тази идея. Представете си върховния главнокомандващ Росен Плевнелиев да приема парада на 6 май с сестринска престилка. Вече веднъж се облече като състезател по колоездене при откриване Обиколката на България, що да не се премени и с медицинска престилка? Ще е подходящо покрай очаквания команден пункт на НАТО в Горна малина... Пък и май само Военно-медицинска академия остана да ни напомня каква армия сме имали някога.
На 6 май половината свят чества Свети Георги. В САЩ е Ден на медсестрите. В Турция празнуват идването на пролетта. В Ливан и Сирия пък това е денят на жертвите и помирението.
В две държави се честват храбростта и доблестта на армията - България и Филипините. Не знам как го правят във Филипините, но тук е чиста пародия.
---------------------------------------------------------------------------------
По време на социализма, когато армията ни бе част от Варшавския договор, в поделенията от "Триъгълника на смъртта" - Звездец - Елхово - Грудово - се казваше, че тези полкове имат задача да издържат 24 часа срещу турската армия, преди да положат кости. На 25-я трябваше да се появят съветските части...
Полковете бяха готови да го направят. Сега тези полкове ги няма. Няма ги Варшавския договор и съветската армия. Това бе логично и редно да се случи, но за сведение - турската армия отстреща остана. Анкара нито съкрати войските си в нашето направление, които наброяват около 170 000 щика, нито изтегли части във вътрешността на страната... Що така? Нали сме аркадаши, съюзници демек.
Дереджето на Българската армия - все по-тъжно.
(численост по години)
1885 г. - 82 000
1902 г. - 102 000 (имаме повече въоръжени сили от САЩ)
1912 г. - 600 000 (с резервите достига до 714 000)
1914 г.- 800 000 (издържа най-голямата армия в СВЕТА по брой на глава от населението)
1944 г. - 450 000
1945 г. - 1989 г. - 120 до 155 000 (мирновременна армия)
2012 г. - 24 000
Нашите съседи през 2014 г.
ТУРЦИЯ - 682 000
ГЪРЦИЯ - 184 000 (при тази криза)
РУМЪНИЯ - 85 000
СЪРБИЯ - 29 000 (без паравоенните отряди, с които става около 100 000)
БЪЛГАРИЯ - 24 000 (на последно място)
Коментарът е кратък: Бог да прости Българската войска...
----------------------------------------------------------------------------------
Един все позабравен марш...
Велик е нашият войник
Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик "На нож!"
Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран през 1916 г, по време на Първата световна война. Пише го редник Михаил Шекерджиев от 23-и полк на Осма пехотна турнджанска дивизия, край Охридското езеро. Текстът е на подпоручик Константин Георгиев.
Изтеглете този марш от интернет, чуйте го с децата си. Друго не ни остана. Не ни оставиха...
