По данни на НАП общата стойност на заемите между физически лица, отпуснати в България за периода 2001 – 2006 г. възлиза на най-малко 2,7 млрд. лева.
Това е
установила приходната агенция при извършването на ревизии на физически
лица, които са обосновали произхода на доходите си чрез заем от
граждани, предава Econ.bg. Според тези данни всеки икономически активен гражданин в
страната е получил над 300 000 лв. небанков заем, а националната
статистика отчита, че средната задлъжнялост на човек е 59 лв.
Националната агенция за приходите (НАП) е създала свой собствен електронен регистър на заемите в България,
като данните в него сочат, че 99% от взетите от физически лица заеми
изобщо не са върнати, преди да бъде получен нов заем. Това беше
съобщено на провелата се вчера среща между министъра на труда и
социалната политика Емилия Масларова, ръководствата на НАП, Националния
осигурителен институт, Инспекцията по труда и представители на
браншовите и работодателски организации в България.
Според Мария Мургина, изпълнителен директор на НАП, ежегодно държавният
бюджет губи най-малко 115 милиона лева под формата на данък върху
доходите на физическите лица, укриването на който е възможно заради
обосноваването на доход с взети заеми, както и заради ревизии на
физически лица, приключили без резултат. „ Имаме една от най-ниските
ставки за подоходния данък в ЕС.
снимки Вяра Йовева
Тази масова практика трябва незабавно
да бъде прекратена”, каза на срещата Мургина.
Агенцията за приходите е предложила пакет от законодателни промени, с
които да се въведе задължение получените под формата на заем доходи над
5000 лв. да бъдат задължително декларирани в годишната данъчна
декларация. Сред другите предложения на НАП е сериозното увеличаване на
санкцията за граждани, които не съхраняват касовите си бележки, както и
задължение за търговците да отчитат оборотите си в данъчната
администрация ежедневно чрез GPRS връзка.
47% от пенсиите в България вече се финансират не от
осигурителни вноски, а от постъпленията от данъци, съобщи на срещата
управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков.
Представителите на бизнеса и работодателските организации изказаха
своята подкрепа за предложенията да се ограничат кешовите разплащания в
страната и за увеличаване на санкциите за укриване на обороти и
неиздаване на касови бележки, съобщиха от приходната агенция.
„Световната икономическа криза няма да остави България незасегната.
Безспорно е, че по време на криза стимулите за укриване на доходи,
печалби и данъци нарастват значително. По тази причина се налага да
вземем сериозни мерки за повишаване на фискалната дисциплина. Ето защо
НАП предложи пакет от законодателни и организационни мерки за справяне
с проблема”, каза по време на срещата Мургина. Frognews.bg
