НАРОДЕН ГЛАС

„Весело село!" е ресторант в Борисовата градина в столицата. Името звучи многозначително и предизвиква различни асоциации у тези, които по една или друга причина са се озовали в него.

 Незнам по каква причина, но още когато за първи път попаднах в заведението ми се стори, че името на ресторанта много би паснало като определение за многострадалната ни държава. До каквото и да се докосне човек в нея отвсякъде дрънка на абсурд. Съвсем наскоро мина поредния партиен конгрес на „столетницата", тържествено предизвестен от стар, раздрънкан трамвай, произведен от германската фирма „АЕG", някъде в началото на първата половина на миналия век. Авторите на видеоклипа, най-вероятно на подсъзнателно ниво са искали да направят алюзия за крайцера „Аврора", чийто залпове в 1917год. съобщиха на света новината за Октомврийската революция в Русия. Доста претенциозно, но не съвсем лишено от основание! На „борда" на скърцащия трамвай видяхме представителите на три поколения социалисти. Най-младото поколение в лицето на ватмана, който по съвместителство работи като министър председател, средното в лицето на културния министър, който пък по чиста случайност не беше на снимки зад граница и старият /както разбрахме по-късно/ бай Гого- представител на „третата възраст" пенсионер, активен участник в група за стари градски песни към Н-ския клуб на пенсионера в жк „Люлин" на столицата. За да бъде пълна веселбата само за десет дена до конгреса премиера и лидер на БСП написа книга с респектиращото заглавие - „Защото сме социалисти". За улеснение на читателя, за да не се обърка докато разбере аджеба защо сме социалисти, въпросния фундаментален труд беше комплектован с богато илюстрирана корица с образи на много класици на социализма. Сред тях естествено са Джон Ленън, Тони Блеар, Карл Маркс, Христо Ботев и баба Тонка.

В центъра на всички, разбира се  е образът на автора - Сегей Станишев, а малко зад него компромистно е отделено място и за образа на държавния глава - Георги Първанов. Зевзеци веднага взеха да се ровят в Интернет, за да търсят в коя първична партийна организация са членували Христо Ботев и баба Тонка, с което разбира се не успяха да смутят превъзбудените делегати на конгреса. И докато „лудите се налудуват, мъдрите се намъдруват", тарикатите /главно бивши министри и представители на различни идейни платформи в БСП/ взеха, че си спретнаха Висш партиен съвет, доминиран главно от „техни хора".  Налага се! При такъв невръстен лидер на партията не е зле по-мъдри и по-многобройни настойници да тушират влиянието на неговите /на Станишев/ избраници във ВПС. Тя, младостта, не е порок, но знае ли се? В определени моменти може да започне да се отклонява от правилната линия. А както е добре известно правилната линия се чертае точно от мнозинството в колективния орган за управление на партията.

Безпартийни наивници с лява оринтация и отделни партийни членове на БСП продължиха да се питат отново и отново каква партия е БСП, чии интереси защитава, и социална ли е в политиката си социалистическата партия? Естествено на такива изобщо не трябва да се  обръща внимание. Това са хора, които заради собственото си физическо оцеляване са склонни да се отклонят от голямата цел на партията - властта!

А властта затова е власт, за да се държи на всяка цена. Затова и делегатите- работници на конгреса бяха по-малко от 30 души. Няма и нужда от повече. От тия хора освен мрънкане и задаване на неудобни въпроси нищо друго не може да се очаква. А за властта трябват пари, много пари, които по стечение на обстоятелствата се намират в големи количества само при олигарсите. За щастие има и олигарси - социалисти,  които са в състояние да платят по-скъп куверт за някое друго място във ВПС. И тук няма място за никакви критики! Отдавна е известна максимата: „Който плаща, той поръчва музиката"! Другите дето могат да се бръкнат само за един членски внос сега не са интересни. Те са необходими, само по време на избори. Така е! Едни плащат, за да бъдат избрани, други гласуват, за да ги изберат, или както се казва-разделение на отговорностите. А това каква партия е БСП е въпрос, който може да се задава, но не сега преди избори. Има време за всичко. Сега най-важното е да се спечели новия мандат, след изключително високата самооценка за вече изтичащия, и мобилизация на всички социалисти - от социалист-олигарха до пенсионера от трамвая. В смисъл единият да се готви да се раздели с някоя друга пачка  от съвсем честно спечелените си пари, а другият да гледа само да не умре от глад и болести , за да може да гласува на следващите избори.

Иначе в България е весело. Този, който твърди обратното просто няма очи да го види или пък си е черноглед по рождение. Цял свят се тресе от финансова и икономическа криза, ние сме „остров на стабилността" /според управлявящите/. Започнаха масови уволнения на работещи в химическата промишленост и металургията, на ред идва строителния бранш, а българина освен стария трамвай по телевизията не видя нито един отговорен държавник да се изправи пред българския народ. Да се изправи, но не за да демагогства, а обясни какво ни предстои в контекста на глобалната криза и какви мерки  предвижда правителството така, че ударът върху националната икономика да бъде максимално омекотен. Държавата ни е с огромен дефицит по текущата сметка. На всичкото отгоре, заради рецесията, в която навлизаме, той непрекъснато ще расте, и то с много по-високи темпове. Икономиката ни е отворена, което означава, че неблагоприятната тенденция не само ще продължи, но и ще се засилва по време на рецесията. Ще се увеличава броя на безработните. При такава мрачна переспектива съвсем закономерно би прозвучал въпроса: Готова ли е България за подобни предизвикателства? И това е големият въпрос на деня! А не кой, какъв трамвай кара, или още по-малко - кой се вози на него?

Защото ако на някой все още му е весело и смешно в голямото село наречено България, то идва времето когато тези, които сега се смеят със сигурност ще оценят верността на поговорката: че най-добре се смее този, който се смее последен.

Енчо Енев, Стара Загора

Frognews.bg: Това е един обикновен народен глас. Всяко мнение обаче е ценно, защото е написано спонтанно и от сърце. Пишете и вие.