Майк Федърстоун е един от най-големите британски социолози. В предаването "Панорама" на БНТ той анализира потреблението, глобализацията и пътя към щастието.
В миналото много цивилизации са преминавали през фаза на упадък, в която обилно са консумирали, особено богатите, като Древния Рим. Така възниква опасността потреблението и удоволствието да станат най-важни, а другото да изпадне от дневния ред. И да станем жертва на онези, които имат свои идеи и сила да ги наложат, коментира той.
Вярата те прави силен. Потреблението те излага на опасност, защото изпробваш нови вкусове, усещания, стилове. Докато джихадистът има своята вяра, осъзнал я е и има решения за света. Западът не е предвидил това. Мислил си е, че ще наложи своя светски модернизъм. Но това не стана. Малцина днес вярват в развитие, в което те ще са отдолу, смята Федърстоун.
Много пътища водят към Рим. И много пътища водят към щастието. Ключът е да нямаме грандиозни очаквания. Да бъдем амбициозни, но и житейски балансирани. Не притежавам тайната на щастието. Но знам, че дори милиардите няма непременно да те направят щастлив. С неравенствата в днешните общества, които наричат „неолиберални“, разликата между богати е бедни се е върнала до нивата от 20-те. Това ни прави по-нещастни. Може би ще приемете шефът да получава 10 пъти повече. Но ако взима 2000 пъти повече, между Вас няма връзка., така отговори социологът на въпрос дали може да си щастлив без да си Бил Гейтс.
Под глобализация разбираме главно интеграцията на финансовите пазари след средата на 80-те. Тя създаде по-сближен свят, но от дерегулацията на икономиките мнозина пострадаха. Според мен местните култури трябва да оцеляват по свои правила. За по-слабите глобализацията носи опасност. Това пък бе неговия отговор на това, дали не е лицемерие да се мрази глобализацията.
Надявам се на четящо бъдеще. По чуден начин книгата усъвършенства древния свитък. Тя промени мозъка, разума, паметта! Компютрите правят същото днес. Ето, аз понякога си затварям очите и виждам малки думички, като във филма „Матрицата“, където се появяваха нули и единици. И си мисля „Какво става? Май прекалявам с екраните!“ С екран запаметяваме по различен начин от книгата. Тя ангажира и тялото, екранът – само очите. Трябва да ги съчетаем, защото имаме нужда и от двете, коментира Федърстоун бъдещето.
