70 години след краха на Третия райх победата все още ни разделя, отколкото ни обединява. В повечето коалиции от войната срещу хитлеро-фашизма знамето на победата се издига на 8 май, а в Москва - на 9 май.
Но не тази разлика е важна, защото всъщност още на 7 май е подписан първият документ за капитулация. Разделя ни нещо много повече от датите в календара. Преди 70 години вече се усещаше краят на райха, а нацизма и неговата идеология летяха в бездната на ада. Задаваше се Нюрнбергския процес и се ковяха бесилките на нацистките престпъници. В Москва и на Бранденбургската врата в Берлин се вееха триумфално червени знамена: знак, че няма да има присъда за втория вид тоталитаризъм, а в страните, в които се намира Червената армия ще се възцари за дълго време комунизъм. Това пише полското издание "Rzeczpospolita".
Хитлер окуражава невръстни защитници на Берлин. Дни по-късно се самоубива в своя бункер.
Последният комадващ отбраната на Берлин, генерал Хелмут Вайдлинг (вляво) се предава в плен ва съветското комадване заедно със своя щаб от 56-и танков корпус на 7 май 1945 г.
Фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва Акта за капитулация на Германия, Берлин, 8 май, 22,43 ч по средно европейско време.
Акта за капитулация на нацистка Германия е издаден в оригинал само на английски език. Подписването става на 8 май, 1945 г. и се извършва в присъствието на съветски, британски, америкаски и френски висши военни. От името на Германия документът подписва фелмаршал Вилхелм Кайтел. За Москва подписът слага маршал Георгий Жуков.
Идеята за пълна капитулация се ражда доста преди падането на Берлин. Неин автор е америкаският президент Рузвелт, който я обявява на 13 януари 1943 г. на конференцията в Казабланка, Мароко. Оттогава тя се превръща в официална позиция на Обединените нации, воюващи срещу нацизма. Проектът на текста е съставен през януари 1944 г. Наречен е "Условия за капитулацията на Германия". Текстът е дело на група американски офицери, но главният автор е полк. Филимор от 3-и отдел на SHAEF.
Маршал Жуков на бял кон на Парада на победата в Москва.
Сервитьорката от щаба на маршал Жуков Лидия Захарова разказва след войната, какво е станало след подписването на капитулацията.
Фелдмаршал Кайтел е бил изпратен в отделна стая, придружаван от личния си адютант. Охранявали го съветски граничари и британски войници.
Представителите на Съветския съюз, Великобритания, САЩ и Франция били поканени на коктейл, а домакин бил маршал Жуков. Сервирали различни вина, водка и шампанско, както и мезета.
Когато обстановката се разведрила след първите тостове, а напитките оказали своето въздействие, маршал Жуков извикал Захарова и й казал да занесе на фелдмаршал Кайтел бутилка водка и поднос със закуски и мезета. Младата жена помислила отначало, че се шегува, но бързо разбрала, че всичко е сериозно и се втурнала да изпълни заповедта. "Когато влязох в стаята на фелдмаршал Кайтел, видях, че той плаче. Оставих подноса и тихо излязох", - спомня си сервитьорката.
Когато се връща на празненството, тя чува акордеонист да изпълнява руска народна песен и вижда "железният" маршал Жуков да танцува пред смаяните погледи на висшите военни от съюзническите армии и на своите подчинени.
Маршал Будьони, Сталин и маршал Жуков приветстват войските.
Решенето за провеждане на парад на победата взима лично Сталин - на 15 май 1945 г. Заповедта е сведена първоначално на зам.-началника на Генералния щаб армейски генерал Штеменко. Отначало военните предлагат на Сталин подготовката на парада да продължи два месеца, но той ги отрязва и заявява, че един месец е напълно достатъчен. Така Парадът на победата се провежда на 24 юни 1945 г. От следващата година той е изместен на 9 май.
От 1963 г. в парада участва и бойна техника.
Мотоциклетисти на Парада на победата в Москва през 1945 г.
Много от войниците направо от парада тръгват към дома...
