Председателят на БСП Михаил Миков откри нетрадиционна фотоизложба, чиито експонати са подредени върху стар съветски камион и показват историята на съветската бойна машина „Катюша“ от едноименния мемориален комплекс край град Кула. С такива „Катюши“ през есента на 1944 г. в Кулско са водени единствените реални бойни действия на българска територия по време на Втората световна война.
Откриването на фотоизложбата стана по време на честванията на 70-годишнината от Победата над хитлерофашизма днес в Кула. Миков се качи на платформата на камиона, за да представи изложбата, която съдържа 26 фотографии, предоставени от Държавен архив – Видин и от частни лица. Снимките представят историята на мемориала „Катюша” от откриването му през 1975 г. до 2013 г. Най-старата от тях е от откриването на паметника на Съветския воин в Кула през 1949 г. Интерес представляват и фотосите от 1975 г., документирали посрещането на „Катюшата“ в Кула през месец май и откриването на мемориалния комплекс на 7 юни същата година.
В хронология са показани по-интересните чествания на Деня на победата в Кула, в които в различни години са участвали министри, народни представители, посланици, военни аташета, партийни лидери. Пътуващата изложба ще обиколи и други населени места във Видинска област.
Експозицията дава своеобразен отговор на всички, които твърдят, че в България няма място и основание за паметниците на Съветската армия и на българските воини и партизани, сражавали се заедно с нея. Те не познават, или още по-лошо – умишлено се опитват да заличат историческата памет на българския народ и неговите съюзници в най-страшната война – Великата Отечествена. Опресняването на знанията, подкрепено от документално изясняване на историческия факт, ще е полезно за тях, а и интересно на мнозинството, което основателно се отнася с подозрение към аргументите им.
Над 180 съветски войници и български воини загиват в боевете край Кула
През есента на 1944 г. в района на град Кула се водят единствените на територията на България реални бойни действия между хитлеристките войски и Съветската армия. Българската армия и партизански отряди също участват в сраженията с настъпващи по направлението Кула-Видин германски войски. В ожесточените боеве при Кула оставят костите си 164 войници от Трети украински фронт и 19 български войници и доброволци.
На 8 и 9 септември 1944 г. германски части преминават през граничния участък „Връшка чука“ и се установяват на 10 – 12 км от гр. Кула. На 11 септември, след тричасово сражение, те завземат града и атакуват селата около него. За отбраната му е изграден единен фронт, в който вземат участие две охранителни дружини от 103-ти пехотен полк, две бронеизтребителни роти и доброволчески отряди от Кула и селата в района. На 12 септември в подкрепа на защитниците пристигат бойци от Трети Бдински полк и Ломската бронеизтребителна дружина, доброволчески части от Видин и партизански отряди.
Между 9 и 13 септември доброволчески отряд за отбрана заема позиция в района на „Сухата чешма“, но не успява да отблъсне германците и те достигат до с. Войница. На 13 и 14 септември край селото и в района на Кула се водят боеве. На 15 септември германските части са отблъснати и градът е освободен. На 6 км западно от Кула заемат огнева позиция съветските „Катюши“.
На 16 септември, след успешен поход на 103-ти пехотен полк, държавната граница е възстановена и митницата при „Връшка чука“ отново е под български контрол. От 17 до 19 септември Трети украински фронт се установява на територията на Кула и околностите. Продължават боевете с частите на нацистка Германия, останали на българска територия. След тричасови сражения при граничното село Извор махала през нощта на 30 септември 1944 г. хитлеристите са окончателно прогонени отвъд границите на България.
В периода май – юни 1975 г. на мястото на бойните действия е изграден мемориален комплекс „Катюша“. Във връзка с тържествата, организирани за честването на 30-годишнината от Победата на хитлерофашизма на самоход от СССР пристига „Катюша“, поставена на постамент западно от града, там където през есента на 1944 г. „Катюшите“ са разположени на огневи позиции. Оттогава на 9 май Денят на Победата се чества тук. След кратко прекъсване традицията бе възстановена през 1998 г. Паметникът беше реставриран през есента на 2012 г.
