НОВИНИ


Фрог пита! Готови ли сме за бежанци от Македония?

22 5061 11.05.2015
Фрог пита! Готови ли сме за бежанци от Македония?
бронетранспортьори на армията по улиците на Куманово

Много жители на Куманово имат роднини у нас и не е изключено след конфликтите и напрежението в Македония те да пристигнат в България. Фрогнюз пита управляващите - Готова ли е българската държава да ги приеме? Защото според повечето наблюдатели кризата ще се задълбочава тепърва, а след Куманово същият въпрос ще застане и по отношение на жителите на много други градове оттатък границата.


Днес в Куманово населението е смесено. Ето обаче каква е историята на града:

Град Куманово е разположен в северната част на Република Македония. Разстоянието до столицата Скопие е 25 км, а до границата със Сърбия – 10 км. Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.

В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише: „Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.“

В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава. След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник. В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.

В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.

След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.
македонци     47 743
албанци     18 278
турци     256
роми     4 056
власи     108
сърби     5 230
бошняци     15
други     586

Фрогнюз ще продължи да ви запознава с историята на градовете в днешна Р Македония и тяхното население.
Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама