Много жители на Куманово имат роднини у нас и не е изключено след конфликтите и напрежението в Македония те да пристигнат в България. Фрогнюз пита управляващите - Готова ли е българската държава да ги приеме? Защото според повечето наблюдатели кризата ще се задълбочава тепърва, а след Куманово същият въпрос ще застане и по отношение на жителите на много други градове оттатък границата.
Днес в Куманово населението е смесено. Ето обаче каква е историята на града:
Град Куманово е разположен в северната част на Република Македония. Разстоянието до столицата Скопие е 25 км, а до границата със Сърбия – 10 км. Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.
В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише: „Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.“
В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава. След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник. В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.
В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.
След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.
македонци 47 743
албанци 18 278
турци 256
роми 4 056
власи 108
сърби 5 230
бошняци 15
други 586
Фрогнюз ще продължи да ви запознава с историята на градовете в днешна Р Македония и тяхното население.
