Никой няма да инвестира в страна, която през една година и при едно и също правителство сменя фундаментално насоката на данъчната политика, казва икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.
Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той също така е член на: управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация, Българско дружество "Фридрих Хайек".
Интервю на Даниела Георгиева
- Г-н Ангелов, как гледате на намерението на БСП да преразглежда плоския данък?
- Честно казано не ми е съвсем ясно какво точно искат да постигнат с това. От една страна се казва, че това е добра политика и е хубаво, че са я въвели, но от друга страна казват, че след 4-5 години ще започне да се мисли дали евентуално не трябва да се отмени. Тоест не е съвсем ясно дали имат някакво мнение по въпроса или просто се опитват предизборно да вкарат малко популизъм. Струва ми се, че е характерно за България политиците да имат доста голям страх преди избори да поемат отговорност за това, което са направили и да кажат: „Да. Тук две, три неща направихме и те са добри". Това вероятно ще доведе до същия ефект, който го е имало и на други политически кампании, че политиците просто не биват преизбирани, защото нямат достатъчно сила да продължат реформите. Към края на мандата те се уморяват и започват да говорят за спиране на реформите или дори за отмяна на някои от тях, които са вече направени. Именно това, обрича всички български правителства досега на загуба на изборите след края на мандата. Просто хората виждат, че тези управляващи са се уморили да правят каквото и да е и водят безсмислени спорове по въпроси от миналото, вместо да мислят какво да направят в бъдеще.
Не знам какво е обяснението, но ми се струва, че е политическо, тоест свързано с изборите и необходимостта да се каже нещо популистко и понеже няма нови идеи за това какво да се прави се връщаме на старите спорове, от които вече никой не се интересува.
- Според вас какво е правилното решение в тази ситуация?
- Ами това, което трябва да се направи е да се продължи данъчната реформа. Имаме два данъка, които са намалени на 10%, но и други, които са все още високи, осигуровките са 34%, ДДС е 20 на сто, имаме най-различни квази-данъчни такси - държавни и общински, които също са високи, имаме винетки и т.н. Тоест много неща, които още дори не са започнати да се реформират. Има много какво да се прави - да се продължи данъчната реформа по намаление на данъчното бреме и да се разтоварят данъкоплатците и по този начин да се стимулира икономиката. Логичният вариант за едно правителство, което има визия напред в бъдещето е да прави следващи стъпки в реформата, така че да подпомага икономиката, особено в тази кризисна среда и да се намеква дори, че могат да се увеличават данъци е абсурдно. Точно в обратната посока се върви в другите страни - и в Великобритания, и в Япония. САЩ също обмисля големи данъчни намаления, за да стимулират икономиката.
Ние през последните години наистина видяхме как данъчните намаления имат позитивни ефекти, водят до намаляване на безработицата, до по-висок ръст на инвестициите и икономиката като цяло. Виждаме, че като се прави нещо има резултат, тоест това би трябвало да стимулира политиците да правят още реформи, за да има и по-големи резултати. Но някакси много бързо българските държавници се изхабяват, тоест те спират да мислят за бъдещето. Поне това е моето впечатление. Може би това е и обяснението и за последните проблеми и с еврофондовете и въобще със спирането на здравната и данъчната реформа. Повече се мисли за изборите, отколкото за нещо реално.
- Вероятността за връщане на прогресивното данъчно облагане няма ли да доведе до негативна настройка на част от обществото, както и на външните инвеститори срещу тази политика?
- Те за това са го сложили толкова условно, тоест едва след няколко години - в края на следващия мандат ще мислят по този въпрос, защото така или иначе ако кажат половин година или девет месеца след като са въвели едно данъчно намаление, че ще го отменят, целият ефект, който едва започва да се появява ще изчезне. Просто никой няма да инвестира в страна, която през една година и при едно и също правителство сменя фундаментално насоката на данъчната политика. Ако искаме да привличаме дългосрочни инвеститори, които да инвестират тук, да строят заводи за десетилетия напред, естествено, че те ще искат да има малко предвидимост в тази страна. Не може всяка година управляващите да си сменят мнението. И това е проблем, който вероятно те самите са осъзнали или поне част от хората в БСП и затова са го написали по толкова уклончив начин. Но така или иначе самият факт, че го пише, че ще преосмислят плоския данък е показателен как се връщаме назад.
- Как гледате на твърдението на БСП, че плоският данък ограничава ресурсите на държавата и общините за активна социална политика?
- Това не е вярно, защото всъщност откакто са намалени данъкът върху доходите и върху печалбата, от тях влизат повече приходи, отколкото преди това. Особено драстично се вижда това при данъка върху печалбата, който вече две години е 10%. В момента от този данък се събират много повече приходи, отколкото когато той беше 35%, тоест има очевиден огромен позитивен ефект. Толкова е огромен, че компенсира трикратно намаление на данъка и е вкарал в бюджета повече пари, тоест и бизнеса и икономиката са доволни от това намаление. И бюджетът е доволен, тъй като има повече приходи и неслучайно за пръв път през последните две години пенсиите бяха увеличени с по 20%. Това никога не се е случвало, именно заради тези допълнителни приходи. Вероятно и увеличението, което се планира следващата година ще бъде платено от тези по-високи приходи от намалението на данъците. Така че не е вярно, че намалява социалните възможности на държавата, напротив увеличава ги от една страна. И от друга много е важен динамичният ефект, всъщност ниските данъци привличат към България дългосрочни инвеститори - авторитетни западни компании, което е много важно за българската икономика, защото те на практика увеличават конкуренцията и дългосрочните перспективи на страната и разбира се изборът на работниците. Само преди пет години за всяко работно място се бореха много кандидати. Тоест служителите нямаха избор - където ги вземат, там работеха. Сега в последната една година се наблюдава точно обратното - за всеки служител има поне няколко работни места и той вече е този, който решава къде да работи. Всъщност това за пръв път може би в последните 50 години се случва в България, именно заради този приток на инвестиции. Това е ефект от намаляването на данъка, има повече инвестиции, съответно повече места се отварят, а броят на работниците не се променя. И тази тенденция постепенно започна в един, два отрасъла, след това се разшири в още няколко и така в момента се стигна до този резултат. Това трябва да се насърчава. Сега заради финансовата криза ще е малко по-сложно, но така или иначе в дългосрочен план това трябва да е целта - работникът да има избор и работодателите да се конкурират за него с по-високи заплати, с по-добри условия, с повече допълнителни стимули, обучения и т.н., за да може наистина икономиката да се движи напред.
- Този плосък данък изкара и доста хора извън сивата икономика.
- Да, започна да се забелязва този ефект и това се вижда именно от данните, че при по-ниска ставка на данъка имаме повече приходи в държавния бюджет, тоест това означава, че част от доходите, които в момента са били скрити, започват да се откриват. Разбира се би трябвало да се продължи с намалението на осигуровките, за да се разкрие цялата сива икономика, тъй като те все още са много високи. Обаче и осигуровките стимулират укриването на доходите. И тогава вече стимулите за укриване на доходи в пазара на труда ще бъдат много по-ниски, както стана при облагането на печалбите. Когато те се облагаха с 30-40% данък, почти никой не плащаше данък върху печалбата. Сега тези, които не си плащат са малко изключение, защото е по-евтино да го плащаш, отколкото да го укриваш. Така че това трябва да се цели при всички данъци, включително осигуровки и ДДС.
