Нелегалното разпространение на легални цигари е по-изгодно от пласирането на фалшивите цигари. Това каза директорът на агенция „Митници" Ваньо Танов по време на кръгла маса на тема „Институционални мерки за въздействие срещу финансирането на организираната престъпност".
Легалните цигари задоволявали 70% от нуждите от тютюн у нас, по негови данни. В последните две години именно пласирането на легални цигари по нелегален начин вземал превес над незаконните цигари, пише нюз. бг.
Танов обясни, че се очаквало все пак разкриването на ниша за нелегалния тютюн. Пробив се получи на Капитан Андреево, което той призна било изненада. Тези цигари не били за вътрешния пазар. В този случай обаче имало замесени лица на по-високи нива, но разследващите били амбицирани да разкрият кой стои на върха. Танов обясни, че масово родни производители искали да изнесат част от производствата си в страни извън ЕС, защото контролът бил по-малък.
Според митничар номер едно по-изгодно било да се пласират нелегално легални цигари, защото за ментетата се плащали повече подкупи, а и логистиката била скъпа. Според проучване на производителите на цигари пазарът на нелегалните цигари е паднал от 19% на около 5-7 %.
Играем си на котка и мишка, така Ваньо Танов определи битката с играчите на пазара, които се опитват да спестят от акциз. По мнението му утопия било да се мисли, че може да има нулева контрабанда, но тя трябвало да се сведе до приемливи граници.
„Контрабандата и източването на ДДС нанасят огромни щети на бюджета", заяви председателят на вътрешната парламентарна комисия Атанас Атанасов по време на кръглата маса.
Те достигат около 2 - 2,5% от БВП на страната, недоволен е той. Ефективната борба с тези явления, по мнението му, е начинът за увеличаване на приходите в бюджета. Затова трябва добре да се познават тези явления.
Според Атанасов пресичането на достъпа до финансови ресурси на престъпните групи е метод за спиране на нелегалната им дейност. Борбата с организираната престъпност трябва да се води систематично, ако може и превантивно, изпреварващо, категоричен е председателят на вътрешната комисия в НС.
Основните изводи на проучването сочат, че финансирането на организираната престъпност рядко попада в полезрението на разследващите органи и прокуратурата в отделните страни-членки.
Криминалните групи, независимо дали работят в рамките на изцяло нелегален пазар (наркотици) или се конкурират на пазара с легалните играчи (пазара на цигари), към определен момент от тяхното съществуване се сблъскват със същите дилеми и финансови ограничения, типични за легалния бизнес във връзка с достъпа до финансиране.
Оказва се, че социалният капитал на криминалните предприемачи (т.е. техните доверени контакти и репутация) е по-важен, отколкото финансовия капитал, за стартирането, дейността и успеха на даден криминален пазар. Колкото по-голям е рискът за дадена престъпна дейност, толкова по-важна е ролята на социалния капитал за успеха при влизане на даден пазар.
Проучването сочи, че участието на различни посредници е от определящо значение за изграждането на необходимите доверени контакти. Именно посредниците подсигуряват връзката между две или повече звена на криминалните мрежи.
Криминалната икономика се приема за движена от разплащания в брой, но анализът показва, че немалка част от разплащанията на организираната престъпност се извършват чрез използване на легалната финансова система.
Равнището и степента на интегрираност на даден криминален бизнес в легалната икономика също така представляват важен фактор. Колкото по-интегриран е даден криминален пазар в легалния бизнес, толкова по-лесно е да се осигури финансиране за определена престъпна дейност (например измамите с ДДС спрямо трафика на хероина).
По-централизираните пазари имат по-добри възможности за достъп до финансиране, отколкото по-фрагментираните пазари. Заемането на капитал от други „криминални актьори" като че ли е най-рядко практикуваната форма на финансиране, към която се прибягва предимно при кризисни ситуации.
Съществуването на така наречените черни банкери по-скоро не се оправдават и реалността при нелегалното кредитиране е далеч по-нюансирана. Подобни специализирани нелегални банкери са по-скоро изключение от правилото, установява още разработката.
Съществуват схеми за колективно инвестиране, в рамките на които други легално действащи бизнесмени инвестират собствени легални средства в криминални операции срещу дял от печалбите.
В повечето източноевропейски държави олигарсите са пример за предприемачи с легални бизнес дейности, които инвестират законни средства в криминалната икономика. Обикновено олигарсите се ползват от силна политическа протекция на своя бизнес.
Олигарсите са и добър пример за това как политическата корупция е ключов механизъм за пренасочване на легални публични средства към криминални бизнеси чрез нагласени приватизационни сделки и обществени поръчки или измами с национали и европейски фондове.
